През своя жизнен път човек научава много неща. Прави грешки, учи се как да ги поправя, как да избегне повтарянето им. Стреми се да се развива – трупа знания; осъзнава какво желае и как да се бори за него. Влюбва се – получава и дарява любов и всеотдайност. Поставя си цели и след това ги постига. Върви по път, който сам си предначертава. Трупа опит и го споделя. Живее. Един от най-важните уроци, които човек трябва да усвои през живота си, е да умее да различава доброто от лошото. Понякога границите между тези две понятия са толкова неясни, че лесно можем да се заблудим и да ги объркаме. Възможно е да се получи разминаване между представите на хората. Това е особено вредно за едно общество, където е важно всички участници в него да имат сходно мислене, да изповядват идентични идеи. Всичко това е необходимо, за да се постигне усещане за единомислие, задружност и сигурност.

Но как могат да се накарат толкова много хора да мислят по един и същи начин? Как може да се избегне едно несходство, което може да доведе след себе си конфликти, негативизъм и проблеми?

Застанал пред тези обилни маси, ще кажа, че от древни времена храната е синоним на развитието на човечетвото. Постепенно хората, които са се грижили за прехраната, се превръщали в майстори и артисти, чието изкуство обогатявало и променяло човешкото развитие.

Освен задоволяването на най-важните човешки нужди, с вековете храненето придобива и допълнително измерение – ритуалното братско обединение. Както и да се нарича събирането – банкет, курбан, среднощна вечеря или агапа, то винаги започвало и завършвало с определен ритуал, останал непроменен през годините.

Създаването на радост за тялото, при повечето религии е двуетапен процес. Основното тържество на тялото и духа е свързано с богатата маса, но преди това идват постите в различните им вариации – при мюсюлманите това е Рамадан, при евреите – Йом Кипур, при християните – Велики Пости. През тези периоди човек е сам и затворен в себе си, за да се отдаде на висшите сили.