Всичко започва с вярата. Основополагащият камък в масонството е вярата и опованието във ВАВ, творец на всички светове, наричан още творецът на волята. Сътворението е съзнателен причинно-следствен процес. Невярващият вярва, че има логика в мирозданието. За него всичко е игра на случайността, но както казва Айнщайн: „Бог не си играе на зарове с вселената.“ Атеистът също вярва в Бог, но в бога на случайността. Как тогава той ще се кълне и действа в името на ВАВ?

М.: изкуство се асоциира с фараонското, или така наречено царско изкуство, а неговата същност е свещената магия. Думата „маг“ произлиза от думите mog, megh, magh, означаващи „жрец, мъдър, отличен, и е стигнала до нас посредством гръцката дума „magios”. Нека разгледаме значението на терминът „езотеричен“. Въведен е през VI век преди Хр. от Питагор – велик маг, учител, поет, музикант, математик. Означава буквално намиращ се във вътрешния кръг, противоположно на екзотеричен – намиращ се във външния кръг. Първоначално всички науки и изкуства са били езотерични, достояние само на жреците и посветените, т.е. маговете. Очертанията на вътрешния кръг са били границите на познанието, а духовните учители и маговете са имали задача да го пазят, тъй като човечеството не е било готово за него. Това е било езотерична тайна. В сегашното информационно общество тайните или познанието са достъпни за всички, те са вече във външният кръг – превърнали са се в екзотерични. Сега границите на вътрешният кръг се очертават от закона за неразбирането. В днешно време така наречените „м.: тайни“ могат да бъдат прочетени във всякакви книги и интернет пространство. Може би една част от вас, почитаеми Ббр, се питате защо въпреки това м.: продължават да използват тайни думи, знаци и символи, идентефициращи тяхната степен, като всеки един любознателен профан би могъл да ги узнае. Отговорът е, защото профанът е извън храма и върху него действа законът за неразбирането. В м.:, магът е мa.: на стол, който извършва инициатическите ритуали и свидетелства за мистичният акт на посвещението. Той не може да ни даде цялото познание, неговата задача е преди всичко да ни накара да си спомним. Знанието е в нас като една криптомнезия, само трябва да го извадим от бездната на забравата и да преудолеем закона за неразбирането.