| ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО МАСОНСТВО |
|
Известно е, че през 1890 г. в Кишинев българският архимандрит Ефрем е бил член на основаната от французи масонска ложа “Овидий”. Нека не буди изненада фактът, че духовно лице е сред масоните. В историята на движението има много подобни примери. Достатъчно е да се спомене екзарх Стефан. Руските управници забраняват официално масонството през 1822 г. (да не забравяме, че голяма част от декабристите са масони, а ложите им са гнезда на свободомислие). През 1824 г. архимандрит Ефрем основава друга ложа, която просъществува кратко. Има данни за наличието на ложи във Видин и Варна, но там са членували само чужденци. Според Стилиян Чилингиров - виден масон, с достъп до много от вече излезлите от страната документи, “Първите български редовни масони са Иван Ведър, Ангел Кънчев, д-р Константин Стоилов, Константин Величков, Петър Попов, Николай Павлович.” 1 Според масонските архиви, на 12 декември 1863 г. в храма на “Ориентъл ложа” № 687 в Истанбул, русенецът Иван Ведър е приет като член на братството. Той става и основен двигател в българското масонство и името му често ще се споменава. Той е полиглот – знае английски, португалски, френски и гръцки език. Търговец, впоследствие добре платен чиновник в Барон Хиршовата железница. Същевременно е член на революционния комитет в Русе. Константин Стоилов се присъединява към масонството в Германия. Той става член на ложа “Аполо” Лайпциг. Живописецът Николай Павлович е приет в Свищов (в румънската ложа, намираща се под послушанието на Франция). Константин Величков става масон в Париж през 1881 г. ПРОТИВОРЕЧИВОТО НАЧАЛО Важна дата за историята на движението е 1 февруари 1879 г. Група, подбрана и ръководена от Иван Ведър, заминава за Букурещ и вечерта всички са приети за масони в ложа “Хелиополис” към “Великия Изток на Франция”. Необходимата бройка е седем, за да може според структурата на масоните в България да има самостоятелно организирана ложа. Първите приели масонските идеали са Тома Кърджиев – революционен деец и прокурор тогава, офицерите Върбан Винаров и Марин Миланов, учителят Йордан Джумалиев, Александър Цанов – полицай и Захари Стоянов – тогава главен секретар на апелативния съд. Година по-късно, на 1 февруари 1880 г. е основана самостоятелна ложа “Балканска звезда” в Русе под попечителството на “Великия Изток на Португалия”. Тя е записана под № 134 в каталога на португалската ложа майка. Редовни занятия започват от 9 март 1880 г. Към нея се проявява силен интерес. Масонското движение събира хора, чиито съдби и възгледи се различават. Към българската ложа се присъединяват княз Александър Батенберг и тогавашният русенски окръжен управител Никола Обретенов. Според масонските традиции всяка ложа трябва да се стреми само чрез приемане на стойностни хора да разширява влиянието си. Създават се “огнища” (от по трима- четирима братя) в София, Свищов, Варна и Велико Търново. Поради сложната политическа обстановка в страната (борба за пълномощията и конституционната криза), както и да се запази целостта на идеята, първата ни ложа в Русе се “саморазпуска”. Този ход е показателен за мъдростта на българските “свободни зидари”. В момента те не са искали организацията им да бъде допълнително огнище на кризата. След като не може да сближи позициите на своите членове, по-добре да “приспи” дейността си. През 1883 г. Иван Ведър събира “братята” си, които вече са се преместили в София. Под патронажа на “Великия Изток на Португалия” се възобновява българското масонство чрез ложа “Братство” – София. За първомайстор е избран Димитър Карамфилович. Сред по-известните членове са Йордан Джумалиев, Михаил Сарафов, Константин Величков, д-р Константин Стоилов, проф. Георги Златарски, Михалаки Георгиев, д-р Александър Шишманов и др. Ложата “Братство” съществува организирано само две години и най-крупното дело, плод на нейната работа, е създаването на Българския червен кръст – организация, която винаги е символизирала масонската идея за взаимопомощ. Щом настъпват дните на остри политически сблъсъци, ложата пак се саморазпуска, за да не стане арена “на междуградски спорове” и да не дава повод за развихряне на политически страсти. Българското масонство официално се възстановява организационно едва през 1914 г. Но това не означава, че то е изчезнало за 26 години. Напротив, много будни българи се приобщават към “царското изкуство” по време на следването или пребиваването си в чужбина. Този период е характерен с многото масонски ложи в Македония, намиращи се под послушанието на Италия, Франция и Румъния. Редица будни и видни българи са виждали участието си сред “братята зидари” като форма за осъществяване на националния идеал и по тази причина не са отхвърляли поканата да станат членове. Такива са Петър Мидилиев, Димитър Мустаков (и двамата стигат до генералски пагони), д-р Константин Станишев, Тома Карайовов. Например Петър Мидилиев, Стефан Тодоров и Димитър Мустаков са били приети в работещата на френски румънска ложа “Etoile de Salonique” в Солун, д-р Константин Станишев – също е член на румънската ложа, работеща на френски, “Etoile de Kiklish” в Кукуш, Георги Ангелов е редови зидар на италианската ложа “Terra et sole” в Битоля. ВЕЛИКАТА ЛОЖА НА БЪЛГАРИЯ Българската ложа се възстановява официално през 1914 г. В дни на изпитание и национални катастрофи родните масони решават да съберат силите си и да помогнат с каквото могат на Отечеството. Те съзнават обстоятелството, че само една национална ложа може да разговаря официално и равнопоставено с “братята” от чужбина, за да отстояват българските национални интереси. Според списание “Свободен зидар”, на 17 януари 1914 г. Димитър Ведър – масон в ложа “Affability № 137” в Манчестър, д-р Христо Стойчев и Стоян Джубелиев – членове на френската ложа “Tolerance de Cordiality № 155”, Петър Мидилиев, Стефан Тодоров, Димитър Мустаков, д-р Константин Станишев, Тома Карайовов и Драган Тъпков (членове на ложи в Солун) и Георги Ангелов основават ложа “Заря” – София, под послушанието на Великата ложа на Франция. Тя признава българската ложа на 2 март същата година, а на 28 април е узаконена под № 463 във френските регистри. Едни от първите, които са привлечени в братството на ложа “Заря” през 1914 г., са Александър Теодоров-Балан, полковниците Александър Протогеров и Петър Дървингов, писателят Димо Кьорчев, Александър Цанков, Ефтим Спространов, Димитър Мишев. Трябва специално да се отбележи привличането на Александър Протогеров и Александър Теодоров-Балан, които приемат масонството с цялата си душа, израстват много в йерархията и са с неоценим принос за развитието на движението. Влизането на България в Първата световна война прекъсва връзките на ложа “Заря” с майката – Великата ложа на Франция. Българските масони отново опасно са разделени от политическия избор на страната. Във връзка с мобилизацията на техни членове те правят ръководство в сянка, което да замества отиващите на фронта. Важно е да се отбележи, че нито един член на ложата не се е възползвал от служебното си положение, нито от “зидарските” си контакти, за да остане в тила. Преди годините на войната ложа “Заря” взима голямото решение да се превърне във Велика ложа на България. Разликата не е само в наименованието. Всяка Велика ложа на дадена страна е равноправна на “посестримите си” и не е в подчинено положение към ложата майка, въпреки че се нуждае от признанието и. Връзката е трудна, особено в условията на военни действия. Но чрез посредничеството на Едуард Картие ла Тант – Велик майстор на Великата ложа на Швейцария, се взема френското съгласие, въпреки че страните ни са във война. На 9 юни 1917 г. ложа “Заря” се разделя на две отделни ложи: “Зора” № 1 и “Светлина” № 2. Те приемат необходимите документи, сред които най-важен е “Декларация за зидарските принципи”, който е задължителен. На 27 ноември 1917 г. е провъзгласена Великата ложа на България. Тя е осветена на 7 януари 1918 г. За да се разбере същността й, трябва да се разгледа нейният първи документ. ДЕКЛАРАЦИЯ НА ВЕЛИКАТА ЛОЖА НА БЪЛГАРИЯ В слава на Великия Архитект на вселената Ние, подписаните отдолу членове на Управителния съвет на Великата символна ложа на България, донасяме до знанието на всички масонски организации по цялото земно кълбо, че редовните членове на Пълната съвършена масонска ложа “Заря” в “Изток София”, която досега работеше в името и под покровителството на Великата ложа на Франция под № 463, като взеха предвид: В съгласие и с членовете на масонските огнища, пръснати в различните краища на Българското отечество; В тържествено учредително занятие, държано на 27-ия ден на единадесетия месец на 1917 г. в “Изток – София” Решиха и постановиха: УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ: Нашата кличка “Любов - Истина - Труд” не е дадена в тази декларация, обаче тя допълнително, в първия Учредителен събор, биде приета и разгласена.” 2 Необходимо е да се подчертае, че в този момент, когато Великата ложа на Франция дава разрешението си и приема в своите редици българските си братя, двете страни са в положение на война. Подобен пример за толерантно отношение, надхвърлящо официалните позиции на двете страни, не е рядкост при масоните. Възобновяването на зидарската ложа, или т. нар. от историците трето българско масонство, не преминава спокойно. Върху му се посипват атаки с всевъзможна насоченост: че е антинародно, че е интернационално, че служи на чужди интереси, че е безбожно. Появява се дискусия в печата. Димитър Ведър (син на основателя на българското масонство Иван Ведър) пише по този повод: “Нека се знае, че Великата ложа на България е национална и независима свободно зидарска организация. Тя държи на установения обществен строй в държавата и Царството, тя работи в името на Великия Архитект на Вселената, в името на единния Бог и затова безбожници и идолопоклонници не могат да членуват в нейните ложи, тя не се занимава с верски въпроси, обаче държи за успеха на родната ни Църква. Българският “свободен зидар” е верен и предан на своята Родина, негов свещен дълг е да защитава Отечеството, да бъде готов на всички жертви, които то би изисквало, и да не взема участие в никакви непозволени от законите действия, насочени против законно установения ред в държавата. Следователно по силата на тези задължения, безотечественици не може да бъдат членове на българската ложа”.3 Още с първите си стъпки българското масонство се проявява като привърженик на ортодоксалността в световното “зидарство”. То отхвърля атеистичната линия (идваща най-вече от Франция), която не иска да се споменава Бог, дори и под прозвището Велик Архитект на Вселената. Следвайки гореказаните принципи, негласно, не се приемат хора, които чрез революционни способи искат да променят обществения ред. Масонската история има примера от Франция, когато в годините на революцията масони изпратиха на ешафода други свои братя. Това е причината и за ярко изявения консерватизъм при подбора на нови членове. Проф. Величко Георгиев в своя труд “Българското масонство” пише: “Критерият е твърд и не се допуска никакво отклонение през целия кратък живот на тази организация. Не би могъл да бъде приет в редовете на масонското братство онзи, който ратувал за революционно преустройство на съществуващия буржоазен ред, който по един или друг начин бил срещу буржоазията като цяло. А това са били преди всичко комунистите. “ 4 Твърдението му е вярно, но без категорични доказателства. Ако погледнем ръководството на Великата ложа на България в онези размирни години, ще видим, че то се състои от хора, които са виждали пътя за благоденствието на България по различни начини – и като неутрална страна, и в съюз с Централните сили, и на страната на Антантата. Но това не им е пречило да работят заедно. През 1918 г. Великата ложа на България насочва усилията си в три направления. За признание, за легализирани форми на живот и след края на войната – за смекчаване условията на победителите. За изпълнение на първата задача, част от българските масони заминават в чужбина да осъществят преки връзки с “братята” си. От Международното бюро за масонски връзки в Швейцария пристигат литература и наръчници. А посещенията на българските емисари: Дончо Атанасов – в САЩ, Михаил Арнаудов – в Чехословакия, Михаил Сапунаров – в Турция, Александър Чилингиров – в Люксембург, носят важно признание за българското масонство. По отношение на втората задача – през 1918 г. е създаден Институт за защита на българските интереси, чиято основна цел е дълбоко родолюбива. Още по-рано, през 1915 г., е създаден възпитателен институт “Заря”, чийто първи Управителен съвет е ръководен от Александър Теодоров-Балан. През април 1918 г. излиза брой 1 на бюлетина “Зидарски вести”, което се води за начало на масонския печат у нас. Основната цел си остава спасяването на остатъците от България след националната катастрофа. Според изследователя Димитър Недков, на 11 октомври 1918 г. масонска делегация е посетила премиера Александър Малинов с предложение за съдействие при разрешаването на сложната обстановка в страната и за защита на българските интереси. “Според анонимен масонски източник, присъствал на срещата, министър-председателят казал следното: “Макар и да не съм член на Вашето братство, знам силата и връзките му. Ще го използвам за отечествената кауза, но ще се почака още малко, докато утихне политическата и бойната атмосфера.”. След тази визита вече редовни връзки с премиера осъществява масонът Георги Радев, в качеството му на главен секретар на Министерството на външните работи. И Великият майстор внася в ложата си проектопрограма за успокояване на духовете в страната и избягване на революцията. Само десет дни след срещата си с премиера Малинов, в резултат на поредица от дискуссии, Великата ложа на България решава следното: 1) Да се иска от кабинета да гласува закон за бързото преследване на престъпниците и крадците, като се конфискуват и незаконно придобитите богатства; 2) Да се напише и изпрати позив до масонските организации в чужбина, като се молят да се застъпят за нашето право дело пред своите правителства; 3) Да се основе, както във Варна, комитет за въдворяване на спокойствието между населението в София. 5 Междувременно Великата ложа на България се грижи и за организационното си укрепване. На 22 и 23 юни 1919 г. се провежда Велик събор. На него се приемат устав, общи наредби и поучения за различните степени. Те са заимствани от Великата ложа на Франция, преведени от Александър Теодоров-Балан и задължителни за всички членове на ложата. Както световното масонство има Конституцията на Андерсън, така и българското се сдобива със своя. Нейните 33 члена са разделени : Правосъдие в ложите и Преглед и изменения в устава. Не е възможно да се цитират всичките, но ето някои от по-важните, които дават представа за конкретните начала и движещи сили на българското масонство. - В пределите на Българското царство Великата ложа на България не признава друга зидарска власт, освен своята; - Свободният зидар е същински човек, свободен, зависим само от собствената си съвест, като избягва всичко, което поражда разногласие. Търпимостта и трудът са най-важните негови отлики. Свободният зидар вижда във всеки човек свой брат. При всички обстоятелства свободните зидари си дължат помощ, закрила и подкрепа, дори и с опасност за живота си; - Свободният зидар е длъжен да мисли добре, да казва истината, да прави добрини, да се учи да зидарства, словесно и книжовно, да се подчинява на законите в страната и да бъде готов на всички жертви, които изисква Отечеството; - Великата ложа на България е върховна управа и законодателна власт в ложите под нейно послушенство. Ложите под върховенството на Великата ложа на България влизат в братска дружба с всички свободни зидарски ложи вън от страната чрез нейното посредничество. 6 Приемат се и общи наредби на Великата ложа. Те дават тълкувание на устава и разрешават в зародиш някои хипотетични конфликти. По-интересни от общите наредби са следните положения: “Великата ложа на България признава основните начала на вселенското свободно зидарство и се задължава да ги спазва. Неин девиз е “Любов – Истина – Труд”. Свободното зидарство не налага никому някакъв предел на свободното дирене на истината и за да обезпечи пълна свобода на мисълта, то изисква от всички и пълна търпимост към мненията на останалите.” Прави впечатление, че въпреки надпартийната си същност (по принцип) българските масони са заменили девиза “Свобода – Равенство – Братство” с “Любов – Истина – Труд”. Това едва ли е станало случайно. Точно в годините 1920-1925 се забелязва и прекалено политизиране на франкмасонството. Не е тайна, че членовете на ложата не са обичали правителството на Стамболийски, въпреки че са го подкрепяли във всичките му родолюбиви начинания. През октомври 1919 г. Министерството на просвещението узаконява Великата ложа, като признава устава й за законен. Само месец по-късно първият Велик майстор – генерал Александър Протогеров, както и редица други политици са арестувани и са обявени за отговорни за националните катастрофи. Сред тях има и редица братя. Този факт допълнително изостря (въпреки принципа за търпимост и толерантност) отношенията между Великата ложа на България и земеделското правителство. Българските масони са в деликатна ситуация. От една страна, те не одобряват управлението на БЗНС, а от друга – патриотичното им чувство ги кара да му помагат във всичките му външнополитически изяви. Тук те са с безспорен принос за някои от успехите, приписвани на Външното министерство на правителството. По време на преговорите в Ньой българските масони влизат в контакт с Великата ложа на Франция и се опитват да смекчат, доколкото е възможно, условията на мирния договор. Важна е дейността им за освобождаване на българските военнопленници. След настоятелна молба, Великата ложа на Франция се консултира с Великите ложи на Гърция и Югославия, подчертавайки, че българските искания са справедливи и са напълно издържани в духа на “зидарските” традиции. В края на 1920 г. в София пристига писмо, изпратено и подписано от Великия майстор на Великата ложа на Холандия, според което сръбското правителство, вследствие на техните постъпки, нарежда да се освободят 3165 български военнопленници. На 16 януари 1921 г. масонът Димитър Мишев основава дружество за освобождаване на българските пленници. Наред с това българските “зидари” настояват пред френските си братя да повлияят на сръбските и гръцките, за да се откажат от претенциите си да съдят българите, обявени за военнопрестъпници. Те твърдят, че съдът у нас е толкова справедлив, колкото военния трибунал. Ако действително има престъпление, то ще бъде наказано, но по този начин ще бъде запазена хуманността, защото от гледна точка на чистата правда, не е редно победители да съдят победени. Исканията им са резултатни. По време на управлението на БЗНС “зидарите”се заемат с вътрешното си устройство. През 1919 г. е създадена трета софийска ложа “Сговор”. Учредено е взаимоспомагателно дружество, както и фонд за набиране на средства за строеж на свой храм. До този момент финансирането на ложите става с членски внос – немалка първоначална сума при приемане и напълно приемлив месечен внос, както и чрез дарения. Не бива да се забравя, че доста заможни българи са били в масонските редици. Но техните помощи са идвали нередовно (никой не може да ги задължи, защото това би ограничило свободния им избор). Ложата решава да се създаде легална форма за приходи и подпомагане на дейността. Учредено е акционерно дружество “Подем”, което има за цел да подпомага финансово Великата ложа на България. Образуват се и първите извън столични ложи. На 14 ноември 1920 г. е “внесена светлина” в ложа “Дунавска звезда” № 4 в Русе (първомайстор Филип Симидов). На 6 май 1921 г. е основана ложа “Слънце” № 5 в Пловдив (първомайстор д-р Христо Аджаров), а през януари 1923 г. – ложа “Черноморски приятели” във Варна. Създадени са “огнища” в Кюстендил, Стара Загора, Дупница и Видин. От януари 1922 г. започва списването на списание “Свободен зидар” с главен редактор Стилиян Кутинчев. Членът на ложата Васил Точков закупува и подарява за нуждите на Великата ложа на България съвременна печатарска машина. Впоследствие видният масон проф. Асен Златаров основава издателство “Акация”, организира и списването на масонското списание “Мироглед”. От събраните данни става ясно, че масоните в България до февруари 1922 г. са 294. На 20 септември 1922 г. съюзният съвет на Великата ложа на България обсъжда (без да стигне до единодушие) един много важен (от гледна точка на теорията и практиката на масонството) въпрос – може ли всеки човек да бъде член на ложата. Става въпрос за комунисти и членове на БЗНС. От една страна, правилото е, че “зидарят” не прави разлика между политическите убеждения на братята си. От друга, се води спор – може ли да се приемат хора, чието политическо верую и практика се основават на революционни действия, насилие и пълна липса на толерантност. Дискусията е продължителна и се дава право на всяка ложа самостоятелно да решава, преценявайки и двата довода. Превратът на 9 юни 1923 г. внася ярка разделителна линия сред българските масони. Една част от тях не одобряват участието на “свободни зидари” в насилствено отнемане на властта, въпреки че са били против нея. Великата ложа на България отчита този факт. Въпреки утвърждаването на масонството и привличането на качествени хора в него, Съюзният съвет отчита пред Великия събор през септември 1923 г.: “Макар и да се наричаме братя, не всякога отношенията ни един с друг са напоени с нежната топлота и искреност и никак не мислим за взаимните задължения, що поемаме при посвещението на всеки новоприет брат.” 7 След този събор временно са “приспани” 11 братя. Формалната причина е за нерегламентирани връзки с ко-масонски или непризнати ложи. Но истината е, че “приспаните” са хора от активния политически живот, които проявяват екстремни политически възгледи и са нанесли вреди на свои братя с различни убеждения. Вземат се и други организационни мерки: да се подобри подборът на кандидатите, като водещо начало бъде възприемането на масонския мироглед, най-вече отнасящ се до спазване на тайната и взаимопомощта. Започва и списването на масонското списание “Полет”. В политически план се създава комитет за помощ на пострадалите от Септемврийското въстание. Оценява се и като положителна идеята на Великата ложа на България за създаване на професионално-творчески съюзи на писатели, учени, съдии, учители, лекари и адвокати. В международен аспект, Симеон Радев и полк. Александър Самарджиев представят България на Втория конгрес на международните масонски организации и установяват двустранни връзки с редица ложи от Латинска Америка (Колумбия, Панама, Порто Рико, Аржентина), като на някои от тях Великата ложа на България става гарант за приемането им в международната организация. Факт, който красноречиво говори за порасналия авторитет на българското масонство. В края на годината, след като се постига известно примиряване на позициите на членовете на ложата след събитията през 1923 г., осемнадесет български масони от различни политически партии са избрани за народни представители в ХХІ Народно събрание. Следващата 1924 г. е спорна за “свободните зидари” в България. Установено е, че са спазени всички предписания, формулирани три години по-рано от Стоян Коледаров (на базата на световния опит): “Ложата играе роля на вдъхновител и надзирател на обществената дейност на “свободния зидар”, който действа навън с правата и задълженията на всеки гражданин. - Свободното зидарство е един от интелектуалните центрове на нацията, които я стимулират и организират; - Равенството е невъзможно, защото по-умните, по-свободните и по-трудолюбивите, при еднакви условия, ще бъдат по-богати. Но целта на франкмасоните е сближаване в рамките на братския съюз на фабриканта и работника, буржоата и социалиста; - Ложата е коректив на партийната разпокъсаност.” 8 Разнообразна е дейността в самите ложи. Ето само част от градежите (докладите), изнесени в тях: В ложа “Заря” – Александър Цанков на тема “Народ и народно управление”, Симеон Марков “Селско стопанство и икономическо състояние на България”. В ложа “Светлина” – Георги Кулишев “Кемалисткото движение в Турция”, Тодор К. Павлов “Болшевизъм и панславизъм”. В ложа “Сговор” – Борис Симидов “Болшевишка Русия”. 9 Членовете на Великата ложа на България са на ключови позиции не само в държавната администрация, но и в творческите съюзи. Стилиян Чилингиров е председател на СБП, Димитър Мишев – на дружеството на публицистите, Борис Вазов – на дружество “Славянска беседа”. Социалният състав на ложата е разнообразен. Според “Свободен зидар” “от 294 масони 38 са едри търговци, 13 – директори на банки, 7 – индустриалци, 2 – рентиери, 1 – предприемач, 12 офицери, 11 общественици, 7 професори, 7 дипломати, 30 юристи, 8 журналисти, 23 лекари и зъболекари, 7 аптекари и дрогеристи, 14 инженери и архитекти, 77 чиновници, 21 учители, 3 духовници, 4 художници, 5 собственици на печатници, 1 фелдшер и 1 фотограф”. 10 Почти всички партии имат свои представители в масонството. Това трябва да се подчертае, за да се отхвърли твърдението, че масонството е определяло политиката на партиите у нас. От Обединената народно прогресивна партия “зидари”са Борис Вазов, Никола Коледаров, д-р Христо Мутафов. От Демократическата партия са Григор Василев и Стойчо Мушанов, от Национал либералната партия – Димо Кьорчев, Симеон Радев, Павел Шатев, от Радикалната партия – Антон Станков, Иван Георгов, от БРСДП – Борис Симидов, Асен Златаров, Петър Джидров. Допустимо е да се твърди, че всички тези фигури са станали братя, защото са се докоснали до философията на “свободните зидари”, получили са покана и са я приели, без условието за политическа кариера. Спокойното и възходящо развитие на Великата ложа на България е прекъснато на 13 февруари 1925 г. На тази дата атентатори разстрелват Никола Милев, директор на един от най-тиражните вестници за времето си – “Слово”. Той е и първомайстор на софийската масонска ложа “Зора”. Своето житейско и “зидарско” кредо излага в първия брой на вестника си на 10 април 1922 г. “Един вестник, който да издига ясни и надпартийни лозунги по големи общобългарски въпроси. Един вестник, който да ратува за единство, за спокойствие, за разбиране между политическите сили в страната, в противовес на онова раздробяване, което е един от главните недъзи и голямата болка на България.” Никола Милев става жертва на борбите в македонското движение. Два месеца по-късно е атентатът в църквата “Св. Неделя”. Загиналите масони са трима (Младен Костов, Стефан Нойков и Никола Рачев), а ранените са 18. При пословичната си лоялност към обществения ред, Великата ложа на България атакува отново, но и припомня грешките на хората, извършили преврата на 9 юни. Тя заявява принципните си позиции срещу настъпването на “белия терор” и полицейските хайки. Може би тази пасивна и нееднородна позиция на масоните като цяло ги довежда до липсата на възможности за адекватна реакция и при т. нар. македонски убийства. В тях загиват Александър Протогеров – първият български Велик майстор на Великата ложа. Последва го Васил Пундев и още членове на ложата. Тя не взема отношение по тези междуособици. Пасивно се държи и създадената през 1926 г. в Кюстендил ложа с име “Македония”. Задоволява се само с изказване на позицията си, взета преди десет години. През 1927 г. Великата ложа на България със съжаление констатира: “Крайните политически методи са вредни и само умерените партии са двигатели на напредъка. Самовластникът и болшевикът са другари – и двамата са врагове на напредъка. Революционерът отляво и съзаклятникът отдясно са братя – и двамата са народни врагове. Диктатурата на пролетариата и диктатурата на фашизма са вредни – и двете разоряват народа. Класовата борба, водена от бедните или налагана от богатите, убива народа. Пътят на напредъка и народното щастие върви през политическите компромиси, търпение и частично задоволяване на партийни и групови искания, чрез сговор и съюзяване на умерени сили. Почти всички крайни движения са крайно реакционни, а насилственото потушаване на крайните движения обикновено е още по-реакционно.” 11 Тази позиция се оказва правилна като историческа оценка и мъдра през призмата на времето. Но в ония размирни години е недостатъчна. Масоните в България не се оказват на висотата на политическата отговорност. Великата ложа на България не използва на практика безспорното си влияние и авторитет, за да ограничи насилието, жертва на което станаха и редица от нейните членове. Тогава политическите пристрастия определено вземат връх над принципа на толерантност. Въпреки безспорната криза, Великата ложа на България е със значителни позиции в обществото, но тя не успява да ги използва. Членовете й не намират сили да преодолеят разногласията си. И в това се състои политическата отговорност на българското масонство и неговият пропилян шанс за общонародно налагане. От друга страна, не бива да забравяме, че масонството вече е с все по-силни икономически позиции в страната. Чрез международните си контакти като “свободни зидари” много наши представители развиват дейност, която е в основата на стопанския възход на България през 30-те години на ХХ век. Не е случайно, че успехът на масонската идея върви успоредно с икономическия растеж. Само в период на индустриален подем и на социално благополучие “зидарите” могат да насочват усилията си не само към своето нравствено усъвършенстване и благотворителността, а и към добруването на цялото общество. Според изследователя проф. Величко Георгиев: “Българското свободно зидарство се различава от английския клон, който, макар и формално, признава бога и се хвали със своята благотворителност, както и от немския, за който били характерни религиозността и рационализмът; от скандинавския – характерен със своя мистицизъм. Действително по същество българското масонство, също като доминиращото във Франция, предпочитало да се занимава с със светски работи, да подготвя в ложите хора за активна обществена, политическа и културна работа.” 12 Може да се спори по тезата на проф. Георгиев, защото в Декларацията на Великата ложа на България точно е казано: “От кандидата се изисква отличен морал, да не е направил нищо против принципите на масонството, не само от него, но и от негов близък (брат, сестра). Кандидатът трябва да притежава силно социално чувство, да участва в организации, които имат за цел непрестанното благоденствие и възпитание.” 13 Българските масони са се развивали по свой собствен път, без да се стремят да подражават сляпо на който и да е клон от световното “зидарство”. Нормално е френският модел да преобладава, защото ложата майка е френска. Но това в никакъв случай не означава, че ложите са били използвани само и единствено със светска насоченост. Цитираната декларация е от един важен за българските “свободни зидари” период. Политическата обстановка в страната се е успокоила, противоборствата между “братята” са изгладени. От време на време в печата се появяват антимасонски писания (най-вече от профашистки елементи). Това е една от причините в същата декларация ясно да бъде заявено, че “под Велик Архитект на Вселената българските “свободни зидари” разбират и почитат Бога”. Но трябва да се подчертае, че основен проблем е подборът на кандидатите. Масонството излиза от кризата обезкръвено, но същевременно укрепнало. Хуманистичните идеи на движението привличат хора от различни сфери на обществото. Освен трите ложи в София – “Зора”, “Светлина” и “Сговор”, пловдивската “Слънце”, русенската “Дунавска звезда”, варненската “Черноморски приятели” и кюстендилската “Македония”, се формират “Правда” – Плевен, “Кабиле” – Ямбол, “Св. Кл. Охридски” – Бургас, “Св. Иван Рилски” в Дупница. Съществуват и няколко “огнища” – в Стара Загора, Оряхово и Видин. Ако през 1920 г. масоните са 120, то десет години по-късно са 487 (без “приспани” и починали). Като се има предвид, че българските ложи винаги са търсили качествен, а не количествен състав, то може да се каже, че голяма част от елита на тогавашното ни общество е била приобщена към Великата ложа на България. Нормално е да има недостойни хора, промъкнали се в някоя от ложите. Те са ги използвали само за лична кариера. Но като цяло – масонските градежи са се превръщали в сбирки на най-видните български умове. През 1929 г. освен окончателните варианти на Декларацията за основните начала, устава и вътрешните наредби на Великата ложа на България, масоните ни активно работят за подобряване на условията за живот на българските малцинства извън границите на родината. На 27 декември същата година с предписание № 21 977 Министерството на вътрешните работи и народното здраве утвърждава нормативните документи на Великана ложа. Това от своя страна дава спокойствие в работата на “братята” и законна основа за разгръщане на дейността им. Въпреки това, на 30 септември 1930 г. генерал Никола Бакърджиев – военен министър, забранява със заповед участието на действащи офицери в ложите. По този повод Великата ложа на България взема мерки за спазване принципа на тайната, за известно засекретяване на архивите, както и изисква от членовете си писмени декларации, че не са участвали в междуособни борби на ВМРО. Ситуацията в страната изисква по-голяма активност на официалните органи на масонството. ОФИЦИАЛНИ ИЗЯВИ НА БЪЛГАРСКОТО МАСОНСТВО Като цяло освен с печатна дейност, българското масонство през 30-те години е отдадено на развиване на международната си дейност и формиране на нови официални институции. В този период е създаден българския ПЕН клуб (Поети, Есеисти, Новелисти), YMCA (младежка християнска организация), Българска лига за защита правата на човека. Като се прибави все по-нарастващата роля на БЧК е видно, че международната активност на масоните е допринесла не малко за развитието на българското общество. Дребен, но показателен факт за масонските връзки е, че за почетни членове на ложа “Светлина” са обявени Едуард Вууд и д-р Елмът Каунт. Тези никому нищо не говорещи имена в един момент са били много важни фигури за страната ни. И двамата са членове на Комисията по репарациите след Първата световна война. В София влизат временно в редовете на ложа “Светлина” и се твърди, че точно те са допринесли с решенията си за чувствително редуциране на контрибуциите, наложени на страната ни. За разширяване на международното сътрудничество спомага и създаденият през 1931 г. софийски филиал на друга промасонска организация - “Ротари клуб”. Първите му председатели – Александър Кличиян, инж. Любен Божков и Стойчо Мошанов, както и голяма част от основателите – Атанас Буров, Крум Мутафов, Димитър Савов, Георги Каназирски, Никола Долапчиев, Петър Габровски, Данаил Крапчев, Тодор Губиделников, Стоян Текелиев, са представители на българските “свободни зидари”. Клубът е признат от “Ротари Интернешънъл” под № 3596. 14 Поддържат се и традиционните добри връзки с българските ложи “Б`най Б`рит”, добили гражданственост под името Бенаберитски ложи. Това са затворени еврейски организации, стремящи се също към осъществяването на дълбоко хуманни ценности. Бенаберитските ложи са обединявали около 400 видни евреи в подразделенията си “Карамел” - София, “Ел бен Йехуа” - Пазарджик, “Езра” - Варна, “Мидал” - Пловдив. Ето какво пише академик Жак Натан за организацията си: “Никому от нас не трябва да се откаже правото да бъде политик. Политиката и бенаберитизмът не се изключват. Но те трябва да се допълват така, че бенаберитизмът да не копира политиката. Този от нас, който изпълнява едно политическо верую, ако е редник в партията си, трябва да влияе на съмишлениците си за облагородяване на техните нрави, за вкореняване на повече спокойствие на делата на общежитието, за смекчаване на методите за борба с противника, за уважение и толериране на чужди мнения. Този от нас, който е издигнат до степен водач, освен горното трябва да разбере, че партията му трябва да се настани на власт, не на всяка цена, но с цената на едно състезание, където не се надбягват думи, а само дела.” 15 Факт е, че има сходство на масони и бенаберити. Факт е, много членове на еврейската ложа са били “свободни зидари” – Захари Алкалай, Жак Асеов, Жак Овадия, Исак Финци, Арон Бераха. Факт е, че още през 1924 г. позицията на масоните по еврейския въпрос е категорична: “Великата ложа на България има най-положително отношение към бенаберитските ложи. Ние осъждаме всяка проява на антисемитски идеи, защото тя е чужда на българското съзнание.” 16 Но също така е факт, че много от членовете на двете ложи са били обругани от ортодоксалното еврейство като ренегати. Така че е немислимо да се слага знак за равенство между бенаберитското движение и масонските ложи, най-малкото поради това, че едните определят религиозната принадлежност като определяща за членството. Масонският печат, ротарианството и връзките “зидари” - бенаберитизъм могат да бъдат теми на отделни академични изследвания. Целта тук е да се разкрие разностранната дейност на Великата ложа на България, когато е действала в сравнително спокойно и нераздирано от политически разпри и външни влияния време. Интересна е дейността на т. нар. “комасонство”. То не влиза в състава на Великата ложа на България и официалното отношение към него е: “Признаваме правото на всякакви сдружения, но спазваме и вековната традиция, която повелява членовете на нашата ложа да са само мъже.” 17 Въпреки всичко, редица изявени български “зидари” демонстрират симпатия към създадените в София комасонски ложи “Парсифал” и “Богомил”, но като цяло те се въздържат от участие в подобни нерегламентирани прояви. Като своеобразен отговор на комасонството, Великата ложа на България създава дружество “Сестринска грижа”. В него членуват само съпруги на масони. Те знаят за “братството” на мъжете си, без да са посветени в тайнството и да имат право да присъстват на дискусиите в ложите. Участват в т. нар. “белозидарски срещи”, които са по повод събирания на членове на дадена ложа на официални празници, организират благотворителни прояви, събират помощи за пострадали масони. Често съпругите са изпълнявали деликатни мисии, имайки предвид известността и официалното положение в обществото на мъжете си. Интересно е, че сестри или други роднини от женски пол не били допускани дори и в подобни организации. Тук нещата се свеждат до един основен въпрос за масоните, а именно участието на жените в редиците им. Някои Велики ложи, например френската, са сравнително по-либерални в това отношение. Но мощни организации като тези в Англия, Германия или Италия са категорично против. Техните доводи не се основават на пренебрежение към жените, а на привързаност към традиционните принципи, които могат да бъдат обобщени като: вяра във Висше същество; непрекъснато самоусъвършенстване; съдник е само собствената съвест; забрана за политически и религиозни спорове; толерантност към чужди мнения; само мъже, навършили определена възраст и отговарящи на дадени качества, могат да бъдат членове; търсят се хора със стойност, а не масовост, т. е. известен елитаризъм. Спазването на тези принципи е спасило “свободното зидарство” през вековете. Всички исторически превратности са се оказали по-слаби от него. До този момент няма никаква съществена причина за промяна на традиционните правила. Що се отнася до самото женско присъствие, известно е, че при приемането в ложата, всеки нов “брат” получава чифт бели ръкавици. Но и чифт дамски ръкавици. Когато внимателно четем “Война и мир”, ще видим, че голяма част от действията на Пиер Безухов са свързани с масонската тематика. Очевидно е, че Лев Толстой добре е познавал ритуалите на “зидарите”. Ето какво пише той: “Драги братя, и тия ръкавици са определени за Вас. Дайте ги на оная жена, която ще почитате повече от всички. С този дар Вие ще уверите в непорочността на сърцето си оная, която ще си изберете за достойна “зидарка”. - След късо мълчание, добави: - Но внимавай, драги брате, да не би тия ръкавици да украсят нечисти ръце. В това време, когато Великият майстор произнасяше последните думи, Пиер се смути още повече, изчерви се до просълзяване, както се изчервяват децата, почна да се озърта неспокойно и настъпи неловко мълчание.” 18 До наши дни няма комасонска ложа, която да е призната за равноправна от истинските “свободни зидари”. Това не е израз на пренебрежение, а на вярност към традициите. Някои автори често погрешно свързват теософските с масонските ложи. Известно е, че теософията е “религиозно-мистично учение, според което избрани лица могат непосредствено да познаят божеството чрез непосредствено общуване с “отвъдния свят”.19 Няма никаква логическа връзка между масони и теософи. Това, че дадени представители на теософите са били членове на “свободно зидарска” ложа, нищо не означава. Интересно е, че подобна връзка е предизвикала скандал във Франция. През 1887 г. видният френски “зидар” Делмон Бартез пише прокламация, осветляваща този въпрос. Известно е какво влияние е имало френското масонство върху българското. “Да оставим на теолозите грижата да обсъждат догмите, да оставим на авторитарните църкви да формулират списъци на осъдените заблуждения. Но нека масонството остане това, което трябва да бъде – институция, отворена за всички проекти, за всички нравствени и възвишени идеи, за открити и либерални стремежи. Нека то никога не слиза на горещата арена на теологическите спорове, които винаги са го водели само до смутове и преследвания. Нека се пази да не бъде нито църква, нито Събор, нито Синод.” 20 Масоните посрещат 1933 г. с числен състав от 478 братя. “Работилниците” се трудят добре, атаките към Великата ложа на България са парирани, а международните контакти се увеличават. Но идва 19 май 1934 г. Тогава е извършен държавен преврат. Шестима министри от правителството на Кимон Георгиев са членове на “братството”. Това не е нищо ново за Великата ложа на България. Тя винаги е била в пряк допир с властта. В правителството на Александър Цанков масоните са петима. Министерският съвет на Андрей Ляпчев е включвал шестима. Толкова са и в кабинетите на Никола Мушанов, и в тези на Пенчо Златев, Андрей Тошев и Георги Кьосеиванов. Осем са в правителството на Богдан Филов. Не е смущаващо, че министър-председателят Кимон Георгиев е член на ложа “Светлина”, а Великият майстор на Великата ложа на България Петър Мидилиев е вътрешен министър. Останалите братя са Константин Баталов, Янаки Моллов, генерал Пенчо Златев, Петър Тодоров, Димитър Атанасов, Никола Захариев и Тодор Кожухаров. Основният вдъхновител на преврата – генерал Дамян Велчев – също е деен член на ложата. Но в конкретния случай масоните в правителството неволно стават участници и полагат политическите основи на една доктрина, която ще закрие ложата само след седем години. Необходимо е пак да се подчертае, че Великата ложа на България не е контролирала политическия живот, че действията на партийните водачи или министрите не са били съгласувани или инспирирани от нея. Напротив. Представителите на политическия, интелектуалния и стопанския елит са се стремили към ложата, защото там са се чувствали защитени от ежедневните грижи, намирали са единомишленици, осъществявали са полезни контакти, получавали са информация. Не са се страхували да споделят възгледите си, защото са знаели, че всичко ще остане в ложата. Нито един “свободен зидар”, дори и Великият майстор не може да наложи волята си на друг. Но това, което се изисква, са аргументирани и откровени изказвания, без площадна риторика. Така че в известен смисъл може да се твърди, че ложата е формирала донякъде част от поведението на членовете си, но в никакъв случай тя не е определяла решенията им. На обратния полюс е разпространеното мнение, че Великата ложа на България не е нищо повече от средище, клуб за уреждане на личните проблеми на членовете си. Това е прекалено опростенческо виждане. Какво би могло да бъде практическото пресичане на интереси на хора с толкова различно политическо кредо като проф. Богдан Филов, проф. Асен Златаров, проф. Михаил Арнаудов, проф. Венелин Ганев, Кимон Георгиев, Никола Петков или Петър Габровски. Това са публични личности, които са в различни разцветки на политическия спектър. Общото е, че са “личности”, но едни са убедени монархисти, други републиканци, трети предпочитат военната диктатура, четвърти виждат бъдещето като умерен капитализъм. Така че извън масонската идея те не биха могли да имат никаква друга допирна точка. В никакъв случай не бива да се подценяват чисто идеалистичните мотиви на българските “зидари”. Още повече, че при приемането им те не са знаели с кого ще се срещнат в ложата. Българските масони не се отличават от братята си по света. Те постъпват със съзнанието, че са избрани, за да усъвършенстват нравствените добродетели у себе си и едва тогава да помагат на обществото, спазвайки масонските принципи и идеали. Мнозина от тях стават жертва на насилие. Преди всичко тези, участвали в Македонското движение – Борис Сарафов, Иван Гарвалов, Наум Томалевски, Васил Пундев, Александър Протогеров. Други – Никола Рачев, Никола Милев, Стефан Нойков, Младен Костов загиват насилствено, вследствие на класовите борби през 30-те и 40-те години. Трети биват отнесени от историческата реалност след 9 септември 1944 г. Обстоятелството, че толкова различни хора, с толкова различна жизнена позиция могат да бъдат сложени под един знаменател и да бъдат наричани обобщаващо “масони” е достатъчно, за да се признае и отчете този феномен в обществено-политическия живот на страната след Освобождението. ЗАКРИВАНЕ НА МАСОНСКИТЕ ЛОЖИ Развитието на масонството у нас не може да бъде разглеждано отделно от хода на историята. Знае се, че превратът от 19 май 1934 г. има известен републикански характер – факт, който пак разделя членовете на Великата ложа на България, както при събитията 1923-1925 г. Но от друга страна, засилващото се присъствие на Германия, зараждащите се национал-социалистически тенденции и новата външнополитическа ориентация на България предизвикват нови съмнения сред “свободните зидари”. Правилен е изводът на Иван Богданов, който твърди: “От средата на 30-те години и в България, както и в други балкански страни започва отново двубоят между англо-френския блок и Централните сили, начело с Германия. Този двубой отначало е прикрит, за да се разрази в началото на 1940 г., когато България е принудена да се присъедини към оста Рим - Берлин - Токио, с намерение да избегне бушуващия вече огън на опустошителната война.” 21 Този двубой не е само за сърцата на българите, но и за заемане на съответните икономически позиции. До средата на 1935 г. капиталите са предимно английски и френски. С тях оперират видните стопански дейци и членове на Великата ложа на България Асен Иванов – директор на Българска търговска банка, Крум Мутафов – директор на Българска банка, Крум Грънчаров – генерален секретар на Дружеството на износителите на тютюн, Атанас Буров. Има и редица български евреи със завидни състояния. Всички те попадат под ударите на настъпващия германски капитал със силен национал-социалистически оттенък. Новите атаки към франкмасоните в пропаганден план са инспирирани от книгата “Моята борба” на Хитлер, където те са представени сред враговете на човечеството; от механичното размиване между масонски ложи и еврейски организации; от забраната на движението във фашистка Италия. Връх на публичните нападки у нас са масово тиражираните брошури през 1937 г. на Румен Янков “Кои са масоните в България” и “Истината по списъка на българските масони”, на Христо Кунчев “Масоните без маска”, както и писанията на запасния генерал Никола Жеков “Масонство и еврейство”. Пропагандните атаки са подготовка за забраняването на Великата ложа на България. Държавата, която е лоялен съюзник на Райха, не може да търпи организация, обявена от него за враг на човечеството. Политизирането завладява и самата ложа, което е предопределящо за съдбата и. От една страна застават Александър Цанков, Богдан Филов, Петър Габровски, Асен Кантарджиев, както и някои индустриалци, печелещи добре от търговията с Германия, като Димитър Савов или Павел Спасов. От друга са антигермански настроените братя, които виждат в хитлеризма най-голямата опасност за страната. Сред тях трябва да се отбележат имената на Венелин Ганев, Асен Златаров, Стойчо Мушанов, Атанас Буров, Кимон Георгиев, Димо Казасов, Дамян Велчев, Никола Петков. Има и трета група, която в съзвучие с каноните иска да помири двете крила и да запази съществуването на организацията. Тя се представя най-вече от д-р Константин Станишев, д-р Стоил Стоилов, д-р Христо Иванов, Крум Мутафов, Васил Стоилов. Въпреки че противниците на обвързването с Германия са повече и с по-силни позиции, те не могат да спрат или променят ориентацията на царя и хода на събитията. Опитвайки се да ги изпреварят, с писмо № 2618 от 19 юли 1940 г. е свикан велик масонски събор. Там д-р Иван Раев изнася доклад на тема “Положението на свободното зидарство и изхода от него”. Решението е взето и е доведено до знанието на всички членове. А то е: “Великата ложа на България и всички нейни поделения – свободнозидарски ложи в страната под нейно послушенство, се саморазтурят и от днес престават да съществуват. Като ви уверяваме за взетото решение, което влиза в сила веднага, молим Ви, почтени първомайстори, да доведете това до знанието на всички братя във Вашата ложа. Едновременно Ви молим да разпоредите всички суми, каквито има в ковчега или в корубата на почитаемата Ви ложа, да изпратите незабавно във Великия ковчег, за да може последният да ликвидира с направените задължения. Наложително е да съберете всички членски вноски за 1940 г., защото разходите на Великата ложа са правени с оглед на бъдещите постъпления, предвидени в бюджета. И ако те не постъпят, не ще могат да се покрият направените разходи. С братски поздрав Три месеца по-късно Законът за защита на нацията е внесен в Народното събрание и е гласуван по спешност от мнозинството на 24 декември 1940 г. Той се състои от две части – първата забранява всякакви тайни и международни организации на територията на царството, втората – “урежда” положението на евреите. Това е печален закон за родния парламентаризъм и не прави чест на нито един депутат. Но явно е бил необходим за присъединяването ни към силите на Оста. Казано със съвременна терминология, нужно е било “да синхронизираме” законодателството си с нашите съюзници. Бе изтъкнато, че между появяването на закона и влизането му в действие изтича повече от една година. Това е единственият компромис, който “свободните зидари” са успели да вземат от братята си в правителството. Време, достатъчно за уреждане на финансовите въпроси и изнасяне на най-ценните архиви и документи. След “приспиването” на ложата остават живи старите контакти и чувството за братство. Това добре личи и в обстановката около 9 септември 1944 г., когато “свободните зидари” Кимон Георгиев, Димо Казасов, Венелин Ганев, Дамян Велчев, Никола Петков проявяват типично масонско единодействие. Те и част от антихитлеристки настроените братя останали в България живеят с вярата, че страната ще тръгне по нов път. Някои от тях влизат в ОФ, други допринасят за установяване на новата власт. Надеждата на масоните за демократично устройство изчезва през 1946 г., когато в. “Работническо дело” публикува статия от Георги Димитров, в която се казва: “Има множество данни, от които се вижда, че у нас се възстановяват масонските ложи и че те прибират старите масони българи и усърдно вербуват между държавните и обществени деятели нови масони. Масонските ложи са в същото време чужди шпионски и предателски агентури. Те са опасност за свободата и независимостта на нашия народ и нашата страна. Масонските ложи са национална опасност за нашата страна и те безусловно трябва да се ликвидират.” 22 От тази статия прави впечатление и почти пълното покриване на доводите, фразите и мотивите на национал-социалистите и комунистите относно “свободните зидари”. От друга гледна точка това е нормално, защото масонството като дух и принципи винаги е било непримиримо към всяка форма на тоталитаризъм. И неговите противници са знаели това. Същевременно не е било необходимо да бъде “разбивана” Великата ложа на България през 1946 г., защото тя е била “приспана” пет години по-рано. Има версия, че Георги Димитров нарочно е бил провокиран да напише тези слова от хора от Отечествен фронт, които са били “свободни зидари”. За да бъде той сигнал към останалите братя да не възобновяват дейността си и да не дадат нови жертви. Допустима е подобна хипотеза. Така че, за изненада на мнозина, организираното масонство не е закрито от комунистическия режим, а от масоните Богдан Филов (министър-председател) и Петър Габровски (министър на вътрешните работи), с мълчаливото одобрение на цар Борис ІІІ (за когото няма данни, че е бил член на “братството”, но връзката между Великите ложи на Германия и Сакс-Кобургготския род е традиционна). Въпреки че масонството не изиграва такава роля в живота на страната ни, каквато е имало в САЩ, Франция, Германия, Русия, то безспорно е явление в българския обществено-политически и културен живот. Въпреки краткото си организирано и пълноценно съществуване (1914 – 1941 г.), то оставя своите следи в развитието на страната. Значението му не е толкова голямо, както твърдят най-ревностните му поддръжници и врагове, но в никакъв случай не е незначително, каквото е мнението на незапознатите с принципите, организацията и членския му състав. Първите стъпки за възстановяване на българското масонство са направени през 1991 г. През 1992 г. седем човека са приети от масонска ложа в Югославия. Последват ги още двадесет и един. Към тях се присъединяват и седем, приети на 22 май 1992 г. в мюнхенската ложа “Лесинг”. Един от тях е д-р Иван Войнов, който твърди пред в. “Поглед”: “Човек става масон, за да обича, а не да бъде обичан. Обаче да обичаш не значи само да помагаш материално, а да създаваш около себе си атмосфера на човечност, търпимост и любов към другия. Да помагаш колкото можеш. Ако може да се свърши работата и да не се разбере, най-добре. Целта ни е хората да стават все повече хора.” След преодоляване на редица процедурни трудности и разногласия, чак през 1997 г. е възстановена Великата ложа на България, чието пълно име е Велика ложа на старите свободни и признати зидари на България. Тя е призната от масонската общност за приемник на “приспаната” през 1941 г. Велика ложа на България. Движещата сила при преодоляване на вътрешните трудности е постулатът: “Всички сме братя масони, нуждаем се да създадем силна Велика ложа.” На 20 септември същата година е извършен ритуалът “внасяне на светлина” и в България отново има организирано национално “зидарско” движение. ЛИТЕРАТУРА
|