1. Всеки от нас помни от училищните си дни краткото школско обяснение за значението на цветовете от националния ни трибагреник. Ето, какво е записано в днешните учебници: „Белият цвят олицетворява свободата, зеленият – зелените гори и полета на България, а червеното – кръвта на загиналите за свободата на България герои и жертви.”

Вземайки в предвид особеното значение на националните символи - герб, химн, знаме, както и връзката им с традицията, предаваната, от поколение на поколение, споделяйки представата за непрекъснатост и единство на символите, знаковата им същност и въздействие, може да се предположи, че всяка държава е избрала в техния образ - самостойно и обосновано означение за своята самобитност и независимост. Означение, ползвано в делник и в празник.

2. Знамето на България или на старобългарски- “алам”,  се е променяло в продължение на над  хилядогодишната история на страната - от конската опашка по времето на Аспарух - до днешния трицветен национален флаг на Република България.

Най-старото, достигнало до нас, съобщение за наличие на знаме у българите са отговорите на папа Николай I (858-867)  до княз Борис I (852-889) от 866 г. В точка 33 се споменава, че до покръстването, когато влизали в сражения, нашите предци “носели като военно знаме конска опашка”.

След приемането на християнството през 865-66 год., животът на конската опашка е предрешен. В самите си отговори, папа Николай I дава ясна насока, какво да изпозват българские войни занапред - “Какво друго, освен знака на светия кръст”. След това съобщение, сведенията за българското знаме изчезват в мрака на историята, за да се появат едва в началото на ХIII в.

Във връзка с преговорите между цар Калоян (1197-1207) и папа Инокентий III (1198-1216), относно сключването на уния с римската църква, между двамата се е водила оживена кореспонденция. В писмо от началото на 1204 г.,  българският владетел нарочно изисква от папата, да му изпрати знаме, след като бъде провъзгласен за крал. По нататък се споменава, че на така изпратеното знаме, бил изобразен кръст и двоен ключ, т.е. ключовете на св.Петър, “единия за различаване, другия за власт”. Папата съветва Калоян, да употребява знамето “в сърдечно смирение”, да се явява с него между бойните редове, помнейки страданието Господне.

Жофруа дьо Вилардуен, в хрониката си “Завладяването на Константинол” споменава за наличието на знамена при Калоян: “и пристигнаха пред Адрианопол и го намериха твърде добре съоръжен; и те видяха върху стените и върху кулите хоругвите на Йоанис, краля на Влахия и на България.” За съжаление обаче, автора не е оставил описание на тези знамена.

Върху монети сечени от цар Константин Асен Тих (1257-1277), се вижда портрет на владетеля държащ знаме. То представлява тънка ивица плат, завършваща с лястовича опашка. Върху знамето е поставен кръст. Предполага се, че цветът на този флаг е  червен.

Сведения за средновековни български знамена, съхранявани в турски музеи дава Георги Тахов,  в книгата си “Градили майсторе болгаре”, през 70-те години на ХХ в. За съжаление - нямаме потвърждение, за достоверността на тези данни. От наличните сведения, относно българското средновековно знаме единственото, което може да се твърди със сигурност е, че такъв действително е имало, но как е изглеждало не ни е известно.

Интересни данни за хайдушките флагове, дават и народните песни. В една калоферска песен се пее:
 
Излязла е бяла Рада
на планина, на ройнина,
та побила три байрака:
първият зелен, втори червен,
а пък трети - бяло сукно.......

В една родопска песен, отново се говори за трите цвята:

Байреку каметен, байреку червен-зелен...

Известни са и други примери от подобни източници. От всички тях се вижда, че хайдутите, са използвали знамена с три постоянни цвята - зелени, червени и бели - и никакъв друг. Това едва ли е случайно.

Първото исторически неоспоримо, установено знаме, с цветовете: зелено, бяло и червено, се използва през 1861-1862 г. от Българската Легия, основана от Г.С. Раковски.

Белият цвят в него символизира мира и чистата, и свята република, зеленият — плодородието на българските земи и гората – закрилница на българските бунтовници през Възраждането, а червеният — смелостта и надеждата на народа.

За първи път трибагреникът е ушит от Стиляна Параскевова в румънския град Браила и предаден на българските доброволци - участници в Руско-турската Освободителна война. Подреждането на цветовете в трибагреника в днешния му вид се прави през 1876г. в Браила от ямболчанинът Иван Параскевов, а член 23-ти от Търновската конституция окончателно постановява, че: Българското знаме е трицветно и се състои от бял, зелен и червен цвят, поставени водоравно.

Знаем, че независимо от това, какво е било знамето, никога през годините българско знаме не е пленявано в битка и българско знаме никога не е било трофей.

2.1. Белият цвят, който според споделеното по-горе, се появява на знамето ни през XIX-ти век, е избран в днешно време от почти всички славянски държави, които към днешно време, с изключение на Украйна, Македония, Босна и Херцоговина и Молдова, доколкото в последната все пак - присъства значително славянско население. Белият цвят, като самостоятелно поле, присъства в знамената на славянските: Русия, Сърбия, Полша, Чехия, Словакия, Словения, Хърватска, Черна гора и други, както и на ред – неславянски, европейски страни.

Бялото поле в знамената на европейските държави, всъщност е силно разпространено, именно - като знак на свобода и независимост.

2.2. Зеленият цвят от знамената на Априлската епопея и хайдушките чети, през XIX-ти век, остава утвърден и в знамето на нововъзстановената Българска държава. Ако съдим по показаните народни източници – и този цвят следва да се търси по-дълбоко в историята ни.

2.3. Червената багра също е включена в знамето на Легията на Раковски през 1861 г., но този царствен цвят може да бъде видян като фон на редица средновековни български царски и благороднически гербове, както от стематографията на Христофор Жефарович, р. в гр. Враня, така и в стари български гербове, изобразени в ред европейски средновековни книги и гербовници, като фон на който е поставен изправен лъв.

Царственият пурпур, присъства, като означение на властта, в облеклото на българските царе и ханове и на техните регалий, още от преди времето, в което досегът им до византийската култура и традиция, се е превърнал в ежедневие.

Червените ботуши, а след девети век – и мантия са неизменна част от официалното облекло на средновековните български владетели.

3. Доколкото в знамената на удивително много държави, се съдържат именно и единствено, същите три цвята – бяло, зелено и червено, като единствени основни полета или допълнителни елементи, можем да направим и известни по-широки наблюдения:

Удивително е откритието, че ако се съпоставят на картата на Евразия, страните избрали, именно тези три цвята, за знака на своята самостойност, ще открием удивителното съвпадение, че почти всички тези държави в един или друг период, са били свързани (а в някои случаи, това е така и досега) или със силно присъствие на българско население и държавност, или направо – с някоя от старите Български държави, съществували между пети и шестнадесети век и в късната античност.

По-точно връзките, известни на историците са:

3.1. Италия – с Алцековите българи, както и българите, заселили се там, по-рано през V-ти век. Знаме – зелено, бяло, червено;
3.2. Унгария - Панония или част от територията на Аварския хаганат с Куберовите българи, както и на хунорите на Атилла. На територията на днешна Унгария знаем, е роден хан Крум. След приемането на исляма от предводителите на ВОЛЖКА БЪЛГАРИЯ, кан АРПАД, начело на маджарите и част от българските племена се заселва в Панония. В Панония и Трансилвания, са останали и част от българите на Кубер. Името на унгарската етническа група СЕКЕИ живеещи в Унгария, Сърбия и Румъния, се сързва с прабългарската група ЕСЕГЕЛ. Знаме – червено, бяло, зелено;
3.3. Татарстан – изкуствено наименованата държава, съществуваща върху територията на Волжска България, с население - имащо произход, основно свързан с този, на старите хуно-българи. Знаме: зелено, бяло, червено;
3.4. Абхазия – автономна област в северна Грузия, която граничи с Карачево-Черкезия. По земите на днешна Грузия и северно кавказките републики, са живели и са преминали множество племена, числящи се към прабългарите - Есегел, Дучи-Болгар, Вананди, Алани. Абхазия е разположена върху земите на Стара Велика България от времето на Кубрат. Знаме: червен правоъгълник, зелени и бели полета. В герба на самата Грузия (червено-зелено знаме), се чете “В единството е силата”;
3.5. Чечня се намира при едни от най-ранните български градове между Каспийско и Черно море – Балкар-балк и град Балх, на територията на Стара Велика България. Нохчийн Республика, известна още като Чечения или Чечня, е една от съставните части на Руската федерация в Северен Кавказ. Граничи с Грузия, Ингушетия, Северна Осетия, Ставрополски край и Дагестан. Все земи – познати на предците ни. Знаме: зелено, бяло, червено;
3.6. Ливан – земи, някога населявани от ариани - червено, бяло и отново червено полета, със зелено кедрово дърво в средата на бялото поле.
3.7. Таджикистан се намира на териториите на Балхара/Бактрия/. През 1 век пр.н.е. земите на Таджикистан, влизат в състава на държави, като: Согдиана, Бактрия, Персия, Империята на Селевкидите, Гръко-бактрийското царство, Кушанското царство. Таджиките имат ирански произход и говорят на различни диалекти на персийския език, създавайки езиково единство в страните: Узбекистан - Таджикистан - Афганистан - Иран. Самият термин "таджикски език" е неологизъм, въведен в през 20-те години на миналия век. Националното знаме е с червено, бяло и зелено полета.
3.8. Иран (Айран) – наследник на Персия. Голяма част от днешното население се състои от наследници на сарматите и арийте - перси. Арийци е самоназванието на древните индо-ирански народи и се приема за синоним на индо-европейци. Думата произхожда от термина "айрия" на санскрит, със значение "благороден". Знамето на Иран: Зелено, бяло, червено.
3.9. Персия - Един от Арийските народи населяващи областта Ариана. Знаме – зелено, бяло, червено, със златен лъв в средата.
3.10. Кюрдистан - Ираноезичен народ от западно-иранската езикова общност. Знамето е с червено, бяло и зелено полета, и златна звезда в средата на бялото поле.
3.11. Бухара е област в Узбекистан, населена с таджики и разположена на земите на древна Балхара/Бактрия. Нейното знаме се състои от червено и зелено полета, с бял лунен сърп, бяла звезда и бял надпис.
3.12. Беларус – Червено, зелено, бяло. Зеленият цвят беше премахнат и в последствие – поставен отновно през 90-те години. Земите на страната Дулоба, обхващат и земи от тази страна.
3.13. Удивително е и съвпадението между знамето и герба на Уелс (сарматски вождове) и знамето, и герба на град Казан. Градът е столица на волжките българи след разрушаването на Биляр и Болгар от татарите. Съвпадение се открива, не само в цветовия подбор – бяло и зелено, но и в пълната еднаквост на съдържанието и формата на герба, състоящ се от дракон (традиционен знак на Уелс), обърнат на ляво с корона и огнено – червени крила

Сравнението на гербове, може да продължи още дълго.
 
Всички тези държави, автономни области, градове, имат или са имали в миналото пряка и продължителна връзка с население от български произход или с население, поставено под ръководство на владетел от такъв произход.

За да не бъдем упрекнати в субективност, отбелязваме, че нито една от съседните ни страни, свързани с България най-тясно чрез обща история и смесено население, не е избрала подобно съчетание. Считаме за повече от естествено, тези страни, да утвърждават всяка възможна разлика между националните знаци на България и техните собствени, доколкото и в самите им национални доктрини, всякакво общо историческо наследство, е омаловажавано, отричано или пренебрегвано. Особено впечатляващ, в тази посока, е примерът с Р Македония, която за разлика от Р Сърбия, дори не възприе други, традиционни за славянските страни, цветове, очевидно желаейки, по възможност - да се отграничи от югославското си минало не по-малко, отколкото от българското.

Отрицателни примери, също са и четирите държави, поставили трицветното съчетание – бяло, зелено, червено, на знамената си, за които не ни е известно нищо общо с българската история:  Мадагаскар, Малдивските острови, Мексико и Оман.

За отбелязване тук е, също и обичаят – отделни групи държави, да избират за държавното си знаме, сходни едно с друго съчетания на символи и цветове.

Такива са:
- скандинавските страни, заедно с Дания;
- повечето от държави от арабския свят;
- четири от бившите югославски републики и словакия, заедно с тях;
- знамената на много от страните – бивши британски колонии;
- някои бивши съветски републики;
- Румъния и Молдова или Еквадор и Колумбия – също, като части от по-големи предишни държавни образования и други.

Оранжевият цвят се свързва отдавна с елемента „злато” и разпространението на оранжеви полета върху много от знамената на страни от Южна Америка, лесно навежда на спомени за Ел Дорадо....

4. Ако се върнем на националното ни Българско знаме, не по-малко занимателно, от горното „географско-политическо” наблюдение, е подреждането, което нашето знаме олицетворява, ако се разгледат цветовете му, от гледна точка на сакралните мистични традиции, запазени през вековете. При това традиции – не български, а универсални.
Всеки от цветовете на дъгата, а също и белият цвят, който ги обощава, носят дълбоко символични, съществуващи или – предполагаеми знакови натоварвания, останали непроменени през хилядолетията. Всеки от тях, носи не само положителна, но и – отрицателна семантика, като последната е свързани с „недостига” или с „излишека” на определена светлина (цвят):

Червеният цвят, според Кабалата, се свързва, не просто с кръвта и човешката плът, но и с глината и пръстта, от които Бог, създава Адам, според Писанието.

Цветът на Марс и на Вторник (Марте-ди) - Червеното се свързва с жизненост, сила, здраве, а не на последно място – и на боен дух и царственост в практически всяко народно или писано Предание.

Червеният цвят, обаче е и цветът на любовта. Тъмночервеният цвят се свързва с активността и дееспособността.

Липсата му във вътрешния живот,  предполага наличието на усещане или склонност към омраза и обстановка за спор.

Червеното има своето съответствие с елемента „желязо”, с числото – девет и с тонът „до”.

Всеки фотограф знае, че отрицанието на червеното, се явява в зелено и – обратно, така - както е със синьото и жълтото, например. На излишеството от червено, можем да „противопоставим” – зелената светлина, за която стана дума по-горе, както и обратното. Така се уравновесяват силите, които те означават.

Зелената багра, олицетворява растежа, знанието, богатството. Когато желаем растеж, препоръчва се, да преминем през тази краска, във всичките и степени. Свързвана още с понеделник – денят на Луната (Люне-ди) и със самата на Луната. Знаковото съответствие е с числото „две”, както и – с металът „сребро” и тонът „фа”.

Зеленият цвят изразява условието за успех, богатство, развитие, освежаване, но когато същият е в повече - за развиването на черезмерни желания. Изобилието на зелено, се свързва с избуяването на алчността и скъперничеството.

От друга страна - зеленият цвят е, също - знак на душата. Човешката душа е разположена между Бога и Света на Проявената Вселена. Душата, която черпи сили, опит и условия за развитие от света - същевременно, не би могла да живее, без връзката си с Божествения импулс. Искрата, бидейки отделена от огъня – непрестанно търси връзката си с него, за да черпи живот.

Принципът на Правдата, също е свързван със зеления цвят.

Бялата краска, в древността е свързвана, не само с със свобода, чистота и непорочност, но също и с: Благодатта, Светостта, Смирението.

Божествената светлина е бяла, когато проявата на Всевишния е проява на милосърдие, благост и снисхождение.

Бялата дреха съпътства духовните предводители на Човечеството от Древността, до наши дни. В бяла дреха се явява и Христос на учениците си.

"Във всяко време да ти бъдат дрехите бели, и да има винаги елей на главата ти"  - казва Проповедникът в Еклесиаст (Екл., гл. 9: 8).

Белият цвят по предание е символ на и слънчевия бог-конник.

В друг смисъл бялото е цветът на всички тайнства: кръщение, първо причастие, женитба, дори - смърт...

Погледнато назад във времето белия, зеления и червения цветове, имат своето свещено значение и за първобългарите. В балкарския вариант на аланския епос за нартите, се говори за съществуването на вълшебно дърво, на което растели три ябълки, всяка от които дарявала с определени чудеса, всеки който я изяждял. Първата била бяла и давала храброст на войните. Втората - червена- изцерявала жените от безплодие, а третата- зелена - давала вечна младост.

Бялото и червеното символизират двете начала, като мъжкото начало се свързва с белия цвят, а женското - с червения (Михайлова, 1981; Раденкович, 1989; Тэрнер, 1983: с. 71-103). Съчетанието на двата цвята изразява изцелението, изменението на състоянието, идеята за брака и плодородието. Бидейки хтоничен цвят, червеното се включва в парадигмата "оцветено-небяло-тъмно" и противостои на бялото. Поради своята пограничност, медиалност, червеното е преход между бялото и черното; противопоставя се на светлината, но не е мрак, при което триадата "бяло-червено-черно" е тъждествена на "светлина-сянка-мрак".

5. В Българското ни знаме, цялостното смислово равновесие, постигнато от белият цвят, над взаимно - уравновесяващите се излъчвания на зеленият и червеният, поставя трибагреника в покой. Устойчивост излъчва обстоятелството, че лекотата на бялото е в горния край, срещу тежестта на червеното поле.

Освен равновесието - градацията и порядъкът, изразени в избраната в Българския трибагреник последователност, съответстват на още една плоскост в значенията на трите цвята:

- Божественият свят – в Бялото;

- Духовният свят (Душата) – в Зеленото;и

- Видимата Вселена – в Червеното.

Знакът на Троицата в най-широкия смисъл на понятието, не само присъства в цветотовото ни съчетание, но и изразява подходящо подбрана последователност на означенията на Трите Свята, според тяхната подчиненост, подвижност и достижимост.

Ако приемем, че движението е в отвесна посока, то символът на проникването в проявения свят и завръщането на душите обратно - в Света на Абсолюта, е пред очите ни всеки път, когато Българското знаме, се издига или спуска, да за изпълни мисията си.

Ние не знаем с положителност - случаен или преднамерен и дълбоко обмислен, е бил изборът и подредбата на краските в националния Български трибагреник и – какви са били подбудите на предците ни. Ние не знаем, също дали са случайни съвпаденията в цветовете на споменатите по-горе държави, избрали за свой знак – същите багри, но предвид обстоятелствата, че знаковите и цветови съответствия, имат хилядолетни корени и че тези съответствия, едва ли са били тайна за хералдиката през последните два века, когато се утвърждава новата Българска държавност - предпочитаме да приемем, че в българското знаме, както и във всяко друго знаме - няма нищо случайно.