1. Всеки от нас помни от училищните си дни краткото школско обяснение за значението на цветовете от националния ни трибагреник. Ето, какво е записано в днешните учебници: „Белият цвят олицетворява свободата, зеленият – зелените гори и полета на България, а червеното – кръвта на загиналите за свободата на България герои и жертви.”

Вземайки в предвид особеното значение на националните символи - герб, химн, знаме, както и връзката им с традицията, предаваната, от поколение на поколение, споделяйки представата за непрекъснатост и единство на символите, знаковата им същност и въздействие, може да се предположи, че всяка държава е избрала в техния образ - самостойно и обосновано означение за своята самобитност и независимост. Означение, ползвано в делник и в празник.

Определяйки човека като “animal symbolicum” Е. Касирер обозначава специфичното различие между човека и другите същества и твърди че по този начин могат да се разберат и идеите на възприетия от човека път на развитие – “пътя на цивилизацията”. Днес ускорените темпове на развитие на съвременната цивилизация поставя въпроса за неизбежността от всеобща взаимосвързаност, взаимовлияние и взаимообуславеност между страните и държавите – закономерност на крайно сложния и противоречив процес - глобализацията.

Глобализацията е процес на всеобщ и многостранен процес на културната, идеологическата и икономическата интеграция. Всеобщия процес на глобализацията изисква дълбоки промени в посока на сближаване и унифициране на жизнения уровен и неговото качество чрез взаимосътрудничество между страните и народите – процес който може да се окаже опасен и пагубен за самобитността на малочислените народи и нации. Пробуждането на националното самосъзнание, което днес се наблюдава.