(Интервю на Валентина Петкова с Володя Лозанов, Велик майстор на Великата Ложа на Старите Свободни и Приети Зидари в България, публикуваното във в. "Труд" на 18.12.2010 г.)

- Г-н Лозанов, докъде стигнахте с реставрацията на къщата на Яворов на ул. “Раковски”, която вашата Велика ложа купи преди година?

- Основната ни цел е възстановяване на музея на Яворов. Това изцяло ще се извърши със средства на Великата ложа. Той е символ, история, олицетворение на идеите на братството за културно средище с национална значимост. В него ще се провеждат културни прояви и ще се твори.

- Защо не започва ремонтът? Вие бяхте обещали, че това ще се случи до края на тази година.

- Защото е въпрос на редица процедури. Дом “Яворов” е сграда, която е национален паметник на културата и има определени изисквания. Направените експертизи на строителната конструкция показаха изключително тежкото състояние на сградата. Това изисква да използваме най-съвременни и скъпо струващи технологии. Сега се разработват проектите. Сградата наистина се намира в опасно състояние, но ние я стопанисваме от 1 г., а рушенето й е резултат на повече от 30 г. безстопанственост... Това оскъпява ремонта, но ние няма да пожалим средства, за да стане тя културно средище за поколенията и 100 г. след нас. В момента е опасно тя да се ползва. Говорихме с Националния литературен музей, че е рисковано да се пускат групи в музея. С тях, както и с Министерството на културата, имаме чудесни контакти и разбиране.

През 2008 г. русенецът Иво Жейнов публикува в книгата си "Неизвестни страници за българското масонство"интригуващи факти за зараждането на морската идея сред българския стопански елит още в лоното на Османската империя. Чрез нея оживяват и свидетелства за бележити българи, деца на своето време, свързани с братските възли на масонската идея и опитали се да я засеят и на нашата земя. В навечерието на автентичния моряшки празник Никулден, отбелязващ времето на зимното слънцестоене, тук ще намерите красноречиви откъси от книгата, коментирани в духа на съвременното познание за масонската идея по нашите земи и приемствеността, която ни свързва с братята-предшественици.

Според автора, най-ярката масонска инициатива в българския стопански живот през 60-70-те г. на ХІХ в. принадлежи на Петър А. Попов. Той напуска Трявна през 1850 г. и заминава за Цариград на служба при руски търговец; в 1851 г. господарят му го изпраща по търговски дела в Москва и други градове, а през Кримската война - в Тифлис, Кавказ; търговските експедиции му дават възможност освен български, руски и гръцки писмено и да говори чисто турски, грузински и арменски езици;. в 1856 г. се връща в Цариград и обявява самостоятелна търговска къща с основна дейност търговия с различни стоки от Русия, като приема и руско поданство; от 1857 г. до 1871 г. търгува в обща фирма „Братя А. Попови” с двамата си братя Георги и Иван; през юни 1861 г. те решават да открият дюкян в Русе; през 1864 г. се преместват да живеят от Разград в Русе.