Четиридесет и седмата теорема е по-стара от Питагоровата. Тя е тази: “Във всеки правоъгълен триъгълник сумата на квадратите на основата и перпендикуляра е еднаква на квадрата на хипотенузата.”

Квадратът на дадена цифра е продуктът на тази цифра, умножена сама по себе си. По този начин, 4 е квадрат на 2, а 9 на 3.

Първите десет цифри са: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10; квадратите им са 1, 4, 9, 16, 25, 36, 49, 64, 81, 100; а 3, 5, 7, 9, 11, 13, 15, 17, 19 са разликите между всеки квадрат и този, който го предхожда; което ни дава свещените цифри 3, 5, 7 и 9.

От тези цифри квадратите на 3 и 4, събрани заедно, дават квадратът на 5; а тези на 6 и 8, квадратът на 10; и ако се сформира правоъгълен триъгълник, като основата му измерва 3 или 6 части, а перпендикулярът 4 или 8 части, хипотенузата ще е 5 или 10 части; и ако от всяка страна се издигне квадрат, като тези квадрати се подразделят на квадрати, всяка една от страните на които е една част по дължина, ще има толкова много от тях в квадрата, издигнат на хипотенузата, колкото в другите два квадрата заедно.

Сега Египтяните разделили божествата си на Триади – Бащата на Духа или Активният принцип или Генеративната власт; Майката или Материята или Пасивният принцип или Концептивната власт; и Синът, Въпросът или Продуктът, Вселената, произлизаща от двата принципа. Тези са били Озирис, Изида иХорус. По същия начин Платон ни дава Мисълта Бащата; Примитивната Материя Майката; и Космосът Светът, Синът, Вселената, оживена от душата. Триади от същия вид се намират в Кабалата.

Плутарх казва в книгата си “De Iside et Osiride”, “Но по-добрата и по-божествена природа се състои от три, - това, което съществува единствено вътре в Интелекта и Материята, и това, което следва от тях, което гърците наричат Космос; от които три, Платон има обичая да нарича Понятното, “Идеята, Оригиналът и Бащата”; Материята, “Майката, Кърмилницата и мястото и приемникът на поколенията”; и въпросът за тези двамата “Потомъкът и генезисът”, Космосът, “дума, означаваща еднакво Красота и Ред, или самата Вселена. Не може да не забележите, че Красотата е символизирана от Втория Надзирател в Юга. Плутарх продължава да твърди, че Египтяните са сравнявали универсалният характер с това, което са наричали най-красивият и съвършен триъгълник, както прави и Платон, в тази брачна диаграма, както е наречена тя, която той въвежда в своята Общност. След това той добавя, че този триъгълник е правоъгълен, а страните му са съответно 3, 4 и 5; и казва, “Трябва да предположим, че перпендикулярът е проектиран от тях, за да представлява мъжкият характер, основата – женският и че хипотенузата трябва да се счита за потомъкът им; и съответно първият от тях достатъчно уместно представлява Озирис, или първичната кауза; вторият, Изида или рецептторният капацитет; последният Хорус, или общият ефект на тези двамата. Защото 3 е първата цифра, която е съставена от четно и нечетно число; а 4 е квадрат, чиято страна е равна на четното число 2; но 5, което се поражда от предшестващите цифри, може да се каже, че има равностойно взаимоотношение с двете от тях, що се отнася до общите му родители.”

*                       *                       *                       *                       *                       *

Стиснатите ръцее друг символ, който е бил използван от Питагор. Той представлявал цифрата 10, свещеното число, в което се съдържат всички предшестващи цифри; цифра, изразена от мистериозното Тетрактис (Tetractys), число, заимствано от него и от еврейските свещеници от египетската свещена наука и което би трябвало да бъде заменено сред символите на Майсторската степен, където то по право принадлежи. Евреите го формирали по този начин, с буквите от Божественото име:

По този начин Тетрактис ви води не само към проучване на Питагоровата философия за цифрите, но също така и към Кабалата и ще ви помогне да откриете Истинската дума и да разберете какво се е имало предвид под “Музиката на сферите.” Съвременната наука поразително потвърждава идеите на Питагор по отношение на качествата на цифрите и че те преобладават във Вселената. Дълго преди това време, природата е извлякла кубичните си корени и квадратите си.

*                       *                       *                       *                       *