Всички отношения в живота, тези на родител, дете, брат, сестра, колега, любовник или възлюбена, съпруг, жена, са морални от край до край във всяка жива връзка, във всеки трептящ нерв, който ги свързва заедно. Те не могат да съществуват ден нито час без да подложат съзнанието на изпитание за неговата истина, вярност, снизходителност и липса на личен интерес.

Един голям град е една просторна сцена на морално действие. В него няма прахосване, а има цел, в същността си добра или лоша, а следователно и морал. Няма изпълнено действие, а има мотив. И мотивите са специалното нравствено правосъдие. Прислугата, къщата и мебелите са символ на това, какво е морално и по хиляди начини съдействат за справедливо или погрешно отношение. Всичко, което ни принадлежи, допринася за нашия комфорт или лукс, пробужда у нас чувство на гордост или признателност, или на егоизъм, или суета, мислите за привилегированост, или милостив спомен за бедния и бедстващия.

Всичко действува върху нас и ни влияе. Великият Божи закон за съпричастност и хармония е могъщ и непреклонен, както Неговия закон за гравитацията. Изречение, въплъщаващо благородна мисъл, кара кръвта ни да закипи. Шум издаден от дете ни ядосва и дразни и влияе върху нашите действия.

Около всички нас един свят от духовни обекти, влияния и отношения се простира. Ние всички смътно го възприемаме като такъв; но той изживява един обаятелен живот - като онзи от гениално и поетично вдъхновение, който общува с духовната сцена около себе си, чува гласовете на духа във всеки звук, вижда неговите следи във всяка преминаваща форма от неща и чувства импулс във всяко действие, страст и съществуване. Много близо до нас са разположени мините на мъдростта. Има тайна и в най-простите неща, чудо и в най-обикновените, чар и в най-еднообразните.

Ние всички сме естествени търсачи на чудеса. Ние пътуваме далеч, за да видим величествеността на древни руини, причудливи форми на заскрежени планини, огромни водопади и галерии на изкуството. И все пак чудото на света е около нас, чудото на залязващи слънца и среднощни звезди, от магията на пролетта, разцъфването на дърветата, до странното преобразяване на молеца. Чудото на Безкрайното Божество и Неговото безгранично проявление. Няма великолепие отвъд това, което поставя сутрешния си трон в златния Изток; няма храм, възвишен като Небесата; няма такава красота като раззеленената, цъфтяща земя; няма място, както и да е пропито със светостта на старите времена, като този дом, който е стихнал и сгушен в прегръдката на най-скромния покрив и зид.

И всичко това са нищо друго освен символи на неща далеч по-велики и възвишени. Всичко е само това, в което е  облечен духът. В тези одежди на времето е обвита безсмъртната природа: в това външност от обстоятелство и форма се изправя на показ изумителната реалност. Нека човек бъде само такъв, какъвто е, една жива душа, общуваща със себе си и с Бог, и вечността стане негово проникновение, безкрайността - негово жилище, лоното на всеобхватната любов – негов дом.

Големият проблем на Човечеството е изкован в най-бедните домове не повече, отколкото и в най-богатите. Едно човешко сърце тупти под широката просяшка дреха; и така вече не раздвижва с туптенето си наметалото на Принца. Красотата на Любовта, обаянието на Приятелството, светостта на Покаянието, героизмът на Търпението, благородната Саможертва, те и техните подобни, сами, правят живота да бъде наистина живот и са неговото величие и мощ. Те са безценните съкровища и слава на човечеството; и те не са присъщи на общественото положение. Всички места и всички сцени са като облечени с величието и обаянието на добродетели като тези.

Пред всички нас ще се появят милиони възможности по обикновените пътеки на нашия живот, в нашите домове и до нашите огнища, където можем да действаме така благородно, както ако през целия си живот сме водели войски, седели сме в сената или посетили легла изпълнени с болест и мъка. Променяйки се всеки час, милионите случаи ще идват, при което можем да подтиснем страстите си, да подчиним сърцата си на благородството и търпението, да се откажем от своя собствен интерес в полза на друг, да изречем думи, изпълнени с благост и мъдрост, да вдигнем падналия, да насърчим отслабналия и болния духом, да смекчим и облекчим изтощението и горчивината на смъртния им жребий. За всеки Масон ще има достатъчно от тези възможности. Те не могат да бъдат изписани на надгробния му паметник, но те ще бъдат записани дълбоко в сърцата на хората, приятелите, децата, роднините около него, в книгата на великата равносметка, а чрез тяхното вечно влияние, във великите страници на Вселената.

Към такава съдба, поне, мои Братя, нека всички ние се стремим! Нека всички се стремим да се подчиняваме на тези закони на Масонството! И така нека нашите сърца станат истински храмове на Живия Бог! И нека Той поощрява нашето усърдие, поддържа нашите надежди и ни осигури успех!