Учението, сега предавано от книгите и буквите, било в древността пренасяно от символи; а Жрецът трябвало да изобретява или да увековечава редица ритуали и изображения, които били не само по-привлекателни за окото от думите, но и често по-подсказващи за ума и изпълнени със значение.

По-късно установената традиция се превърнала по-скоро в морална и политическа, отколкото религиозна. В Египет гражданските магистрати придавали на церемониите политически оттенък; мъдреците, които ги пренасяли от тази страна в Азия, Гърция и Северна Европа, били всички крале или законодатели. Главният магистрат председателствал тези на Елевзин, представляван от длъжностно лице, титулувано Крал: а Жрецът не играел друга, освен подчинена в тази връзка роля.

Всичките почитани в Мистериите сили били в действителност Природни Богове; като нито един от тях не можело да бъде представен като обикновен герой, защото по характера си те просто били признати за супер-герои. Мистериите, в действителност единствено по-тържествен израз на религията на древната поезия, учели на онази доктрина на Теокрацията или Божественото Единство, което дори поезията не е в състояние изцяло да прикрие. Те не се намирали в открита вражда с популярната религия, а представлявали единствено по-тържествено изразяване на символите; или по-скоро част от нея, поднесена в по-внушителна форма. Същността на всички Мистерии, както и на целия политеизъм, се състои в това, че схващането за едно недостъпно Същество, единствено по рода си, вечно и непроменливо, и това на Бога на Природата, чиято разнородна сила незабавно се разкрива на сетивата в безкрайния кръг от движение, живот, смърт се разделили по отношение на третирането си и били символизирани поотделно. Те предлагали вечен проблем за събуждане на любопитството и допринасяли за удовлетворяване на всеобхващащото религиозно чувство, което, ако не получи подкрепа от обикновените и разбираемите, намира компенсиращо вълнение в почтителното съзерцание на неясното.

Природата е толкова освободена от догматизма, колкото от тиранията; и най-ранните учители на човечеството не само са приели уроците ù, но доколкото е възможно са се придържали към метода й да ги предава. Те се опитали да постигнат разбиране посредством окото; а по-голямата част от цялото религиозно учение се е предавала посредством този старинен и най-внушителен начин на “изложение” или демонстрация. Мистериите били свещена драма, излагаща дадена легенда, която е от значение за промяната на Природата, на видимата Вселена, в която се разкрива божествеността и чието внасяне в много отношения било така открито за езичниците, както и за християните. Отвъд текущите традиции или свещените изложения на храма на зрителите се предлагали малко обяснения, които били оставяни, както в училището на природата, сами да си извличат изводите.

Методът на непрякото внушение - по алегория или символ, е по-резултатен инструмент на обучение, отколкото дидактическия език; тъй като ние обикновено сме безразлични към това, което се придобива без усилие: “Посветените са малко, въпреки че много носят тирса (жезълът на Бакхус).” И би било невъзможно да се осигури урок, който да е подходящ за всяка степен на култивиране и правоспособност, освен ако не става дума за такава, която да е оформена по примера на Природата, с използване на универсалния ù символизъм, вместо техническите подробности на езика, които подканват към безкрайно изследване и все пак благотворно за най-скромния изследовател и разкривайки тайните си на всеки в пропорция към подготвителното му обучение и възможности да ги разбере.  

Дори и лишени от формално или официално излагане на тези важни истини, което дори и в култивирана възраст, често се установява за нецелесъобразно да се отстоява, освен под булото на алегория и което още повече изгубва достойнството и стойността си в пропорция, в която те механично се заучават като догми, представянията на Мистериите със сигурност са съдържали предложения, ако не и уроци, които по мнението на не един компетентен свидетел, а на много такива, са били приспособени към издигане на характера на зрителите, с което им се предоставя възможност да предвещават по нещо от целите на съществуването, а така също и от средствата на усъвършенстването му, за да може човек да живее по-добре и да умре по-щастлив.

За разлика от религията на книгите или кредото, тези мистични представяния и изпълнения не съставлявали прочитане на лекция, а разкриването на проблем, който не загатвал нито освобождаване от изследване, нито враждебност към философията: защото, напротив, философията е Великият Мистагог или Архи-Тълкувател на символизма: въпреки че тълкуванията на старите митове и символи от Гръцката философия са били в много случаи толкова необосновани, колкото в други са били правилни.