Една от най-плодотворните дейности на проф. д-р Асен Златаров е тази за издателство "Акация". То започва с отпечатването на второто издание на поемата "Песен за нея" през 1923 г. и първите две издания на брошурата "Световните тайни и делото на Айнщайн". Следват третото издание на поемите "Цветя за него" (1924), както и третото издание на "Песен за нея" (1924) и научно-популярната брошура "Слънцето и животът" (1924) с нейното второ (1925) и трето (1926) издания, включени в библиотеката "Натурфилософско четиво".

Освен като автор и активен сътрудник на масонския печат, бр:. Златаров е вече добре познат и като редактор. Ето защо Великата ложа на България вижда в негово лице най-подходящия уредник на изданията й, който с всеотдайност и отговорност да разпространява знания и да върши профанската работа на Възпитателния институт "Заря". Така бр:. Златаров поема библиотеката на издателство "Акация" "Натурфилософско четиво". Тя, заедно с библиотеката "Четиво Науката и животът" са официално одобрени с Решение на Министерството на народното просвещение от 28 януарий 1926 г.

Самото книгоиздателство "Акация" се ръководи и финансира от Възпитателния институт, чиято основна задача е да провежда профанска дейност сред българското общество. Независимо от желанието и усилията на ръководството на Ложата обаче Възпитателният институт си остава една доста инертна и малобройна столична организация с вяла издателска дейност. А идеята е чрез изданията да се популяризират не само знания, на и благородните идеи на свободното зидарство.

С поемането на библиотеката "Натурфилософско четиво" като че ли се отприщва интелектуалната мощ на бр:. Златаров. Библиотеката просъществува 10 години - от 1923 г. до 1932 г. За този период общият брой на отпечатаните в нея научно-популярни брошури е 55 - от тях от български автори са 17 четива (30%) и от чужди автори - 38 преводни четива (70%). Като автор бр:. Златаров участва със 7 брошури:

1. № 1 "Слънцето и животът" в 4 издания (1924, 1925, 1929, 1948)

2. № 9 "Световните тайни и делото на Айнщайн" в 5 издания (1923, 1923, 1924, 1930, 1948)

3. № 13 "Из тайните на морето" (1925)

4. № 46 "Гибелни блаженства. Раят и пъкълът на евфористичните отрови" (1929)

5. № 52 "Що е животът, защо е смъртта" (1930)

6. № 54 "Проблема за щастието" (1932)

7. № 55 "Космическите лъчи и животът" (1932)

Особено активно е участието му с предговори и послеслови към преводните публикации на чуждите автори в библиотека "Натурфилософско четиво", които по своя вид са научни студии - за анализирания 10-годишен период той представя 24-ма автори, техните произведения и научните им позиции по предлаганите от тях теми.

В урежданата от бр:. Стилян Кутинчев друга библиотека на издателство "Акация" - "Четиво Науката и животът" като автор проф. Златаров се представя с четири заглавия:

1. "Из науката и живота. Очерки по естествознание, натурфилософия и житейска практика" (1926)

2. "Хормони и витамини" (1928)

3. "Една храна на бъдещето. Соята" (1929)

4. "Химическата война и гибелта на човечеството" (1929).

Най-продуктивна е 1925 г. - в нея проф. Златаров се представя пред многобройната си читателска публика с 10 предговора-студии и две научно-популярни брошури - "Из тайните на морето" и второто издание на "Слънцето и животът". Тогава той представя книгите и философията на Леви Брюл, Анри Бергсон, Жан Гюйо, Вилхелм Бьолше, Атанас Илиев, Стефан Лесли, Вилхелм Освалд, Ги Бунге.

През 1929 г. в библиотека "Натурфилософско четиво" излизат брошурата на бр:. Златаров "Гибелни блаженства" и три презентации на чужди автори, както и брошурите в другата библиотека на издателство "Акация" - "Четиво Науката и животът" - "Една храна на бъдещето. Соята" и "Химическата война и гибелта на човечеството".

По отношение на тематиката в популяризираните чрез библиотеките "Натурфилософско четиво" и "Четиво Науката и животът" знания научните интереси на проф. Златаров са насочени най-вече към естествознанието - шест брошури и по една по медицина на катастрофите, зависимостите, морала, биохимията и храненето.

Общуването на проф. Асен Златаров с интелектуалния елит на България го запознава с най-големите български писатели, поети, учени, журналисти по онова време. Не случайно е приет и в литературния кръг "Стрелец". Негов създател е поетът и изключителен преводач Атанас Далчев. Той организира и издаването на в-к "Стрелец", в който Златаров публикува само веднъж (1927). За съжаление поради финансов недоимък вестникът излиза само една година (1927). За поета и литературоведа Асен Златаров Атанас Далчев пише: "Най-ценен у Асен Златаров е неговият универсализъм - най-широкото поле за изява и реализация на творческата личност".

С работата си като член на Възпитателния институт "Заря" и по-специално с уредничеството на библиотеката "Натурфилософско четиво" на издателство "Акация" бр:. Асен Златаров допринася за въвеждането на българското общество в идеите на масонството, но също така приобщава поколения българска интелигенция към европейската култура и европейските ценности.