Черната превръзка е снета от очите на търсещия, той е станал чирак в свободно зидарската работилница. Всъщност с влизането си в храма е получил правото да се приобщи към хора, с чиято братска подкрепа ще върви по пътя на светлината. Чиракът очаква това от тях, от тези, които са го приели. Те са, които са преценили, че в него има потенциал да попие у себе си масонството като дух, да осмисли и влее живота си в необятността на творенията на Великия Архитект на Вселената.

Всеки новоприет е човек, вече утвърдил се в профанския живот. Там той знае, какво да прави, как да се държи. За там той се е изградил. В братството, обаче, той е сляп за познанието за масонско мислене, поведение, за масонския дух. При ритуала на приемането търсещият вижда, че става звено от една верига, от братската верига. И той започва да се учи, да попива и да се изгражда с и чрез братята. Всеки при приемането си пише завет, който ритуално се чете пред всички. Пред чирака е най-тежко по пътя на усъвършенстването, защото пред него са ВСИЧКИ ПРЕПЯТСТВИЯ. На него най-много му е нужна братската помощ. Той е на 3 години - говори, не разбира, но слуша и е готов да чуе всичко и търси, но и чака да получи обяснение.

В началото неговата идея да е добър масон и да подражава с надеждата, че постепенно с времето, ще вникне и ще разбере смисъла на ритуала, на думите, на жестовете, на поведението. Неговото най-искрено желание, а и естествено очакван от всички братя стремеж, е той да се впише в тази „среда”, както образно един брат нарича ложата.

За всички свои неразбирания, търсения, стремежи в едва наченатия път на масонското познание чиракът разчита основно на напътствия, но търси и примери. Майсторите за него са еталон, не само този, който му е поръчител, а всички, които познава или открива в мига на снемане на превръзката от очите му. Менторът няма как да е един. За чирака, дори и калфата е извор на познание, защото пътят, който последният е минал е по-дълъг, знанието му е повече, отколкото на току що приетия. В този смисъл за чирака включен в братската верига всички братя с по-висока степен са Ментори, той черпи познание и от тях. Колкото е по-голям техният масонски житейски опит, толкова повече те могат да дадат на новоприетия - знания, умения, дух. А с това идва и свободата на мисълта и на духа на масона.

С тази енергия, постепенно чиракът ще се почувства уверен да работи за Масонството, ще види смисъла на това общество и че е здраво звено от веригата, ще оцени себе си като масон. По този начин, неволно, но активно, той ще започне промяната и на поведението си и в профанския живот.