На 25 август 1937 г. в “Deutsche algemeine Zeitung” е побликувано решението на райхслайтер В. Бух за забрана на немските Ротари клубове, в което между другото се казва: “… Ние смятаме за недопустимо, че клубовете са всъщност свързани с масонството, от което  СПОРЕД НАШИТЕ ПРОУЧВАНИЯ (подчертано от автора) те произлизат… Преди всичко ротарианецът не е антисемит… Клубовете представляват челен отряд на световното еврейство, което мимикрира там. След забраната на масоните в Германия членовете им намериха убежище в различни немски Ротари клубове, които дори нямаха представа какви хора приемат…” Тук е любопитно, че вероятно в бързината си, Бух допуска едно явно противоречие – от една страна нацистите твърдят, че организацията на Ротари клубовете са организирани от масонството, а от друга – че след забраната на последното тя дава убежище на членовете му без дори да знае, че те са такива…

Целият текст на Наредбата на В. Бух ясно доказва, че първоизточникът на упорито повтаряния десетилетия мит за произхода на ротарианството от масонството са националсоциалистическите пропагандни документи, антисемитската идеология на нацизма и насажданото от него противопоставяне на хората и народите.

За съжаление “откритието” на националсоциалистическата пропаганда продължава да се радва на жизненост и в наши дни.

Съвсем скоро и една от водещите терористични организации в Близкия изток – Хамаз – обяви Ротари  за един от главните си врагове, който заедно с масоните е челен  отряд на световния ционизъм.

Безспорен факт е, че между ротарианците има масони. Това обаче не означава нито организационно, нито идейно-философско сходство. Обяснението е просто: и в двете организации членовете се рекрутират сред интелектуалния, политическия и стопански елит, сред водещите личности и професионалисти във всички области, така че не може да няма хора, които да не членуват и в двете организации.

Не само като шега можем да отбележим, че в първия софийски Ротари клуб около 23% са били масони, но над 25% са били членове на БИАД, което не прави клуба “челен отряд” на Дружеството на българските инженери и архитекти. Както много точно отбелязва по повод на подобни подхвърляния главният редактор на сп. “Ротари в България” (бр. 9) още през 1940 г.:”… ние знаем, че масони има владици, генерали, висши съдии… Нима това прави техните организации масонски?… Нима армията на България е армия на масоните? Масонството е отделна организация, с която нямаме общо нито по форма, нито по съдържание. Ако масонството играе роля в живота на Ротари, тогава ако не друг, поне редакторът на списанието, комуто е поверена грижата да разнася ротарианската идеология, поне той би трябвало да е масон… а той не е…”. Ако разгледаме списъка на хората, които в продължение на седемте години съществуване на първия Ротари клуб в София са били негови членове, ще видим, че от 100 софийски ротарианеца, най-малко 75 не са били масони, от учредителите – половината, включително двама от четиримата главни инициатори… Не по-различно е положението и сега.

Що се отнася до твърдението, че скрита цел на Ротари клуб е подбор и проверка на бъдещи кадри на ложите, че клубовете са преддверие на зидарски храмове и параван за масонските усилия за разпространение и начин за реабилитирането им пред обществото, дори без сериозни изследвания се вижда колко те са необосновани: Ротарианството е родено и най-силно развито в САЩ - страната с най-силно масонство (над 3,5 милиона масони), където то изобщо не се нуждае от “предвестник” за проникване или от “реабилитационни фокуси”.

В Европа най-широко разпространение ротарианството има в Англия - родината на масонството, където около 1% от активното население са масони, т.е. масонството въобще не се нуждае от параван, укрепване или реабилитация.

В ислямските страни пък, където масонството е съвсем слабо, ротарианството - обратно на теорията на противниците му, също е относително слабо развито.

За разлика от масонството, което си поставя за задача да просвещава, да усъвършенства духа на човека, като оставя пълна свобода на индивида, получил светлината на познанието да прави собствени заключения според собствената си съвест, ротарианството има много по-земни, по практически задачи. То просто изисква от своите членове - хора на практическия живот, принадлежащи на различни професии, да не се отдръпват егоистично в черупката си. А да използват своите способности, възможности и идеи, за да се грижат за своя град и своята страна, без да се занимават с философски, идейни и религиозни търсения.

Бих искал да завърша с шеговитата бележка на президента на Софийския Ротари клуб от 1938 г. и председател на XXIV НС Стойчо Мушанов, казана по повод на поредното разясняване пред обществото, че тези две различни организации са просто… две различни организации: “… ако някой вижда идентичност на целите и средствата на Ротари клубс тези на масонските ложи, това не означава, че Ротари е на погрешен път. Това може би значи, че масонството е на верния път…”