В четвъртата степен кандидатът е частично лишен от зрението си. Но каква противоположност! Ложата е леко осветена. Сега кандидатът е Майстор Масон, който, предполага се, е научил за важността и правилното използване на сетивата. Като истински Масон той продължава своя прогрес към светлината. Светлината, която той мислеше, че е намерил в Символичната Ложа по време на негово приемане като чирак, калфа и Майстор Масон.

Той използва правото си да се издигне до степента на Таен Майстор. Но каква изненада! Той пак е сложен в тъмнината и му се казва, че не е съвсем в мрака, както беше, когато ставаше Масон, защото той сега е Майстор Масон и му е разрешено да види светлината. В действителност той не може да види нищо и има чувството, че някой си играе с неговия разум. В един момент воалът е отстранен и светлините в Ложата пак са включени. Светлината пак е възвърната, но както вие много добре знаете, в двете приемания не става въпрос за електрическа светлина.

В приемането в първа степен кандидатът беше в тъмнината и използваше своите сетива да почувства своя път във физическия свят. Защото той свързваше светлината със зрението, той беше с превързани очи, за да му се напомни, че на него му трябват всичките сетива, за да види светлината на материалния свят. Той трябва да има осветено разбиране на материалния свят, за да може да задава въпроси за ролята, която изпълнява в този свят.

В приемането в четвърта степен сетивата слух, вкус, докосване и мирис на кандидата изобщо не са изпитвани. Разрешено му е също частично виждане. Повече не са му нужни материалните сензори, за да разбере правилата, които управляват духовната светлина. Той е въведен в основни принципи на човечеството, които, разбрани, усъвършенстват  неговия духовен живот. Това е първата крачка, която шотландският Масон прави към светлината на съвършенството.