Масонската верига се противопоставя на злото в Света. В библейската книга на пророк Езекиил нашият Господ Иеова казва: “Направи верига; защото земята е пълна с кървави престъпления” (Езек., 7:23).

В Библията, а и в много от Светите книги и на други религиозни системи ще намерим послания, свързани с основната парадигма на Свободното Зидарство. В своето Послание към евреите апостол Павел казва: “защото всяка къща се строи от някого; а тоя, който е устроил всичко, е Бог” (Евр., 3:4). В същото Послание се казва още за Авраам: “очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог” (Евр., 11:10). Знаем и известната на Масоните фраза от Посланието на апостол Павел към коринтяните: “Според дадената ми Божия благословия, като изкусен строител, аз положих основа” (1 Кор., 3:10). В четиринадесетата сура на Корана “Пчелите”, в тридесет и деветата сура “Тълпите” и в петдесет и деветата сура “Изселването” се говори за Ал Халак (Всетворящия) и за Ал Халик (Сътворителя).

Всички конфесии, всички религиозни системи ползват, особено при молитвените практики, броеницата. А какво е тя, ако не Верига от определен брой свързани елементи (молитви)? И не символизира ли тя самата религиозност и предаността към Бог, към Когото е насочена молитвата?

Веригата има изключително символично значение в масонските ритуали. Както е известно, те завършват с нейното символично изобразяване от самите Масони. Има я и на масонския килим. По принцип Веригата във всички свои форми символизира връзка и взаимоотношения, характеризиращи се с особена здравина. Веригата може още да се тълкува като съюз, съобщаване, общност, единодействие, приобщаване, приспособяване и интеграция. Но неин постоянен атрибут във всичките є значения, както казахме,  е “здравостта”. В по-далечен смисъл Веригата е символ на зависимост, подчинение, робство.

В християнството се говори и за “верига на греха”, с която човек или група хора са привързани към неща, които не са драги Богу. А Сократ твърди, че веригата привързва човешкото щастие към справедливостта. Платон говори за “сияйното въже, опасващо Всемира”, и го вижда като символ на хармония в борбата срещу Хаоса. А софистът Горгий в своето произведение “За несъществуващото или за природата” метафорично определя логиката, т.е. творческото мислене, като “верига от желязо и диаманти”.

Привързаното на кръста въже на монасите от различни ордени има смисъла на верига, която символизира и отречеността от земните съблазни, и принадлежността към монашеското братство. По тази причина и във военните униформи, особено при по-високите чинове, присъства обикновено златният ланец, шнур. Те символизират войнската лоялност и преданост.