Една от най-плодотворните дейности на проф. д-р Асен Златаров е тази за издателство "Акация". То започва с отпечатването на второто издание на поемата "Песен за нея" през 1923 г. и първите две издания на брошурата "Световните тайни и делото на Айнщайн". Следват третото издание на поемите "Цветя за него" (1924), както и третото издание на "Песен за нея" (1924) и научно-популярната брошура "Слънцето и животът" (1924) с нейното второ (1925) и трето (1926) издания, включени в библиотеката "Натурфилософско четиво".

Освен като автор и активен сътрудник на масонския печат, бр:. Златаров е вече добре познат и като редактор. Ето защо Великата ложа на България вижда в негово лице най-подходящия уредник на изданията й, който с всеотдайност и отговорност да разпространява знания и да върши профанската работа на Възпитателния институт "Заря". Така бр:. Златаров поема библиотеката на издателство "Акация" "Натурфилософско четиво". Тя, заедно с библиотеката "Четиво Науката и животът" са официално одобрени с Решение на Министерството на народното просвещение от 28 януарий 1926 г.

Съвременниците, посветени в царственото изкуство на Масонството  лесно биха открили в езотеричната одухотвореност на литературния стил „Магически реализъм” много общо с алегориите и мистериите на Ритуала.  Посоченото литературно течение е наложено с много талант и духовна сила от  гиганти на Словото с родина Латинска Америка, между които мнозина озарени от Светлината – Жоржи Амаду, Маркес, Карлос Фуентес, Марио Льоса, Алехо Карпентиер... Виден негов представител в българската литература бе покойният Йордан Радичков.

С творчеството си кубинецът Алехо Карпентиер, неуморим търсач на „изгубения Рай”, мечтаещият за царството на Твореца тук, на Земята, често ни отнася във времето, когато „светът беше толкова скорошен, че много неща нямаха име и за да ги споменат, трябваше да ги посочват с пръст”. В прилив на радост и преклонение пред Сътвореното и с добро чувство за самоирония той е склонен да вярва, че Творецът „с безкрайната си доброта е сътворил морето и земята на оня дивен край, наричан Латинска Америка, щедро го обсипал с великолепни растения и животни”, но май уморен, поседнал да си почине и оставил недовършени отношенията между хората.