Черната превръзка е снета от очите на търсещия, той е станал чирак в свободно зидарската работилница. Всъщност с влизането си в храма е получил правото да се приобщи към хора, с чиято братска подкрепа ще върви по пътя на светлината. Чиракът очаква това от тях, от тези, които са го приели. Те са, които са преценили, че в него има потенциал да попие у себе си масонството като дух, да осмисли и влее живота си в необятността на творенията на Великия Архитект на Вселената.

Всеки новоприет е човек, вече утвърдил се в профанския живот. Там той знае, какво да прави, как да се държи. За там той се е изградил. В братството, обаче, той е сляп за познанието за масонско мислене, поведение, за масонския дух. При ритуала на приемането търсещият вижда, че става звено от една верига, от братската верига. И той започва да се учи, да попива и да се изгражда с и чрез братята. Всеки при приемането си пише завет, който ритуално се чете пред всички. Пред чирака е най-тежко по пътя на усъвършенстването, защото пред него са ВСИЧКИ ПРЕПЯТСТВИЯ. На него най-много му е нужна братската помощ. Той е на 3 години - говори, не разбира, но слуша и е готов да чуе всичко и търси, но и чака да получи обяснение.

Обични братя, След съвместен ритуал на ложите „Боян Абаджиев” и ложа „Арарат”, по време на тафел-ложата високоуважаемият майстор на стол на ложа „Арарат” сподели своите виждания за значението на Храма, като подчерта символиката в изграждането му, като доказателство за завършен процес на обединяването на масонските сили под знака на светлината. Това виждане на високоуважаемият майстор ме мотивира да се вгледам в проблемите, които стоят пред нас по пътя на физическото изграждане на масонски храм в град Варна. Така осъзнах дълбочината на значението на този градеж и сам за себе си изведох липсите, които моите разсъждения установяват. Тези виждания бих желал да споделя с вас, мои обични братя в един градеж, който съм нарекъл „Храмът”.

Храмът. Храмът е физическото постижение на масонството, което осъществява зареждането на братята с духовна енергия и светлина. Храмът е мястото, където масоните се извисяват, одухотворяват, обединяват и подържат активен градежа си. Храмът е мястото където масоните намират пречистване от агресивната и събарящата човешката воля ежедневна пошлост, цинизъм и девалвиращи духовни ценности. Масоните се нуждаят от собствен храм така както птицата се нуждае от гнездо, душата от тяло, любовта от грижа.