Тези два момента в професионалния живот на проучваните специалисти отключват възможности и за други контакти – разширяване кръга на личните познанства, участие в международни, европейски и национални научни прояви с лични научни доклади и съобщения, както и с научни публикации в чужди научно-медицински списания. Научният международен живот в периода между двете световни войни е доста оживен, тъй като развитието на медицинската наука и особено на техниката е доста интензивно. Водещите български специалисти не изостават от общата тенденция на развитие и напредък – понякога с държавни, но предимно с лични финансови средства те се стремят да бъдат ad maximum в течение на всяка новост в медицината и тяхната специалност. К. Пашев, напр., не пропуска нито един научен конгрес в Европа по офталмология. Дори един бегъл поглед върху научните публикации на всеки един от проучваната група показва, че част от публикуваното им научно творчество е в най-престижни европейски научно-медицински списания, предимно в страната, където е учил и специализирал.

Оповестяването пред международната медицинска общност на резултати от клиничните наблюдения на българските специалисти се оценява действително по достойнство, което се обективизира от наградите и отличията, които те получават, както и по избора им за редовни и почетни членове на различни национални, международни и европейски научни дружества и академии - В. Моллов е член на Германската академия на естествоизпитателите “Леополдина” в Хале, на Германската академия за усъвършенстване на лекари и е почетен доктор на Атинския университет и член на 8 чужди научни дружества. К. Пашев е член-основател на Международната академия за усъвършенстване на лекари в Будапеща, почетен член на Академията на медицинските науки в Палермо и член-кореспондент на Баварската академия на науките в Мюнхен и член на 11 чужди научни дружества. Ст. Ватев е член на 10 чужди научни дружества. Вл. Марков е член на Международния комитет за преценяване на резултатите от международните конгреси по микробиология и за размяна на бактериални култури, на Комитета за посочване на кандидати за Нобелова награда по физиология и медицина, на Международната комисия по микробиологична номенклатура, на Германската академия на естествоизпитателите “Леополдина” в Хале, член-кореспондент на Германското дружество за микробиология. Вл. Алексиев е асистент, главен асистент и доцент в Медицинския Университет в Женева, а Ас. Златаров е доктор на медицинските науки в Гренобъл. Ст. Белинов е инициатор и пръв председател на Международния комитет за борба с риносклеромата и е член на 7 чужди научни дружества. Т. Петров е член на Постоянния международен комитет по професионални болести и на Международния научен съвет по земеделие в Рим. Л. Попов е член на Комитета при Международния съюз за борба с венерическите болести, член-кореспондент на Френското дерматологично дружество и член на още 6 чужди научни дружества. Ст. Киркович е избран за дописен член на Международната асоциация за борба с туберкулозата, а П. Стоянов – за член-кореспондент на Френската национална асоциация по хирургия и за член на други 5 чужди научни дружества.