ДИСКУСИИТЕ НА “ПОЛЕТ”

Списанието просъществува две години (от 12 октомври 1923 до 17 юни 1925 г.). То се развива открито като “зидарско” списание. Най-голяма роля в списването му има Ал. Т.-Балан. Още в кн. 2 той публикува статията си “Съвременното свободно зидарство”, в която обяснява накратко принципите му и отхвърля обвиненията “че е секта”. В кн. 6 пише по темата “Как се укрепва свободното зидарство”, продължена в кн. 8 – “Свободното зидарство у германци и романци”. В същия брой Балан разглежда двойствения морал на църквата при определянето на отделни учения за ереси в статията си “Католишката църква и свободното зидарство”. Темата е започната в кн. 6 с материала “Свободното зидарство в Западна Европа” и продължена в “Съвременното свободно зидарство”. Ката цяло професорът се явява като едно от най-силните пера на “Полет”, както и на целия масонски печат. Редица събития от вътрешния и международния живот Балан пречупва само през масонската призма: “Независимостта на Америка и революцията във Франция” (кн. 14), “Народ и партия” (кн. 15), “Възпитавайте у нас човечност” (кн. 1, 1924), “Слава на Рибния буквар” (кн. 8, 1924).

 Определен интерес предизвиква полемиката му със свещеник Б. Ив. Гешаков, който издава през 1924 г. в Стара Загора брошурата “Масонството и неговите сътрудници”. В нея свещенослужителят обвинява “зидарите” основно в антихристиянство, както и в куп други грехове. Ето част от отговора на Балан: “Свободното зидарство не е вяра, то не може да отговаря за вярата на своите членове, ала то държи на човешката нравственост в тях.” 45 Авторът остро се противопоставя на тезите на Гешаков: “Ала що ли значи според свещ. Гешакова “унищожаване на християнството”? А тоя въпрос зависи от друг въпрос “Що е християнство?” Той пък на свой ред възбужда въпрос “Що е учил Христос?” Дойдем ли до този първичен въпрос, вече лесно се разбираме с отца Гешакова относно “обекта” на свободното зидарство: то е да стане човек такъв, какъвто го иска Христос в отношенията му към другите човеци.” 46

 Въпреки принципа си за толерантност, масонският печат у нас в лицето на сп. “Полет” брани правото си свободно да изразява своите позиции. Една от интересните дискусии от 1924 г. между “Полет” и в. “Народен страж” засяга Българската православна църква. В кн. 29 на списанието М. Полетов изразява становището си в статията “Съвременна култура”: “Той знае, че владиката, пасторът, свещеникът, ако са правоверни, ще му кажат в един глас: “Тъй е било написано, тъй вярвай!” Такова становище убива личността. Освен това – самата Черква е невярна. Тя проповядва мир, а благославя войната.” 47

 Дискусията продължава в кн. 38 на “Полет”, където се казва, че не може Българската православна църква да се отъждествява с църквата изобщо, защото “...и какво наистина съдържат страниците на църковната история за периода на нашето духовно възраждане, ако не борба срещу гръцкото духовенство, което преследвало нашата народностна просвета, срещу насилията на религиозната съвест. Кой е виновен за тези печални факти – духовниците ли, които са ги вършили, или историците и тия, които ги констатират.” 48

 Третата по-мащабна и конкретна дискусия на страниците на списанието е водена от активния публицист Д. Мишев. Тя е по повод едно интервю на генерал Жеков, в което военният твърди, че “цялото българско войнство мислело като него”. Масонът го опровергава в статията си “Генерал Живков и една неистина”. Той защитава позицията, която неведнъж е проповядвал по страниците на “зидарския” печат. “Войната не извиква чувство на подем. Никакъв ентусиазъм в градове и села.” Описвайки предателството на съюзниците ни, заключението му е категорично: “Съюзът на България с германия и Австро-Унгария е дело на цар Фердинад и правителството му, а не на българския народ. Последният в мнозинството си е бил против този съюз.” 49

 Д. Мишев и Р. Х. Маркъм са сред най-интересните и активни автори на “Полет”. Те, заедно с проф. Балан, дават творческия му облик. Въпреки че масоните не обичат да налагат мнението си, позициите на Д. Мишев често са ярко оцветени. За него е категорично, че Септемврийското въстание е “безумният опит на комунистите” (кн. 1) и отхвърля позицията, че училищата в България са “главни проводници на комунизъм и разрушения” (кн. 2); твърдо е против налагането на кандидати за депутати от централите на партиите – “едно бъркане в съвестта на избирателите” (кн. 2); призовава за почтеност към избирателите. “Политическите речи изобщо не са импровизации и вдъхновение. В тях голямо място заема изкуствеността, по-малко естествеността, най-малко искреността.”50 В конкретния исторически момент публицистът вижда: “Спасението на Отечеството е в сливане на демократическите сили, в стегнатост на членовете на Демократическия сговор и в искане на коалиция със социалдемократите.”51 Когато стане дума за Балканите, той е твърд противник на шовинизма. Мишев издига като основен критерий морала при оценката на депутатите, твърдейки, че “Възпитателната роля на народното представителство е по-висока и по-важна от законодателната”.52 Авторът винаги е давал публичност на позицията на Великата ложа по отношение жертвите от войните. Това прави и в серия от материали през 1924 –1925 г. – “Нашите илюзии” (кн. 6), “Договори, бежанци, човечност” (кн. 7), “Писмо до Женева” (кн. 12).

 Друг интересен публицист е Р. Х. Маркъм. Той е универсален автор. Темите, по които пише, са разнообразни: от “Драмата на живота” (за развитието на клетките) и “Творческата сила на жената” до важни морални въпроси. В статията си “Младежта и родолюбието” той констатира с горчивина: “Откривал съм, че никой не говори тъй лошо за България, за българското и за българите, както самите българи.” 53 За политическата обстановка той заявява “зидарското” си виждане, че “най-голямата задача на правителството не е да бие опозицията, нито първата цел на една опозиция е да сваля правителството.”54 Публицистът показва добри познания по международни въпроси. Почти пророчески са изводите му, направени през 1924 г. “Две неща ми се виждат ясно: първото – като отстъпят болшевиките от комунизма, страната се подобрява материално; и второ, болшевиките още дълго време няма да паднат; и като паднат, ще бъдат заместени не от царисти, а от демократични управници.” 55 Най-завършената в публицистично отношение творба е “Класовата борба”. В нея авторът я отрича като начин за постигане на целите, защото “тя събаря едни деспоти, а издига други” и “като поток отнася много грозни здания и събран през десетилетията боклук, но същевременно оставя зад себе си само разрушения”. 56 От друга гледна точка той вижда в управлението на монополите и капитала също форма на класова борба, защото “както революционерите конфискуваха богатството на заможните, така и тия свръхбогаташи взимат парите на бедните”. 57 Заключенията му са типични и за масоните. Класи ще има, но трябва да се намалява икономическата граница между тях. Данъците и преразпределението на печалбите от държавата е единственият сигурен начин да се спре класовата борба, която е разрушителна.

 Освен цитираните автори, в “Полет” участват редица публицисти, препасали “зидарската престилка”: Н. Милев, д-р Хр. Мутафов, д-р Калинков, д-р Шипковенски, Ил. Бобчев, проф. Ст. С. Бобчев, проф. В. Ганев, проф. Ст. Младенов, Ст. Чилингиров, Еф. Спространов. Има и три специализирани броя, посветени на И.С.Аксаков, на Уудроу Уилсън и на борбата за мир.

 Добре е застъпена преводната литература. По страниците на “Полет” могат да се намерят материали на Р. Ролан, М. Метерлинг, Ги дьо Мопасан. В последната година са публикувани откъси от творби на Н. Бердяев и О. Шпенглер, а в кн. 5 от 21 ноември 1924 г. е публикуван за първи път на български материалът “Бъдещето на цивилизацията” от У. Чърчил.

 Прави впечатление, че голяма част от авторите на разкази са жени – Е. Марс, Ек. Мянфилд, А.Х.Табакова. От поетите най-чест участник е Ст. Чилингиров. Появяват се илюстрации, таблици и диаграми в статиите, както и рекламни съобщения по кориците. Много малко са неподписаните статии. Една от тях илюстрира много добре духа и съдържанието на “Полет”. Заглавието е “Към подобрение” и изводите са горчиви: “Нашият велик народен стремеж понастоящем е бой. Една страшна, но вярна констатация. Политиката ни се свежда до един термин – “Ще смажем”. Тръгнахме “да смажем” турчина, върнахме се от Чаталджа “да смажем” гърка и малко по-после бяхме заставени да отидем на север, за “да смажем” романеца. Стамболийски дойде на власт, смачка стачкаджиите, смаза “думбаците”; смаза интелигенцията, па и България смаза. Двата му вестника са пълни със смазващи статии. И речите му изобилстваха със смазващи закани. Той и смазан си отиде. Но политиката на смазване не се е премахнала.” 58

 Според автора изходът за подобряване на ситуацията в България е едни – стремежът към “бой и смазване” да бъде заменен от добродетелите, към които се стремят масоните – нравствено усъвършенстване, толерантност, свобода.

ЗАРЯТА НА “ЗАРЯ”

На 1 март 1929 г. излиза от печат бр. 1 на “Заря”, определено на корицата като “Списание за обществени въпроси, наука и изкуство”. Посочени са и сътрудниците. Списъкът внушава респект: Н. Арабаджиев, А. Андреев, проф. М. Арнаудов, Проф. А. Т.-Балан, Гр. Василев, К. Грънчаров, проф. Аз. Златаров, д-р Хр. Иванов, доц. Ас. Кантарджиев, проф. Ст. Киркович, Т. Кожухаров, Ст. Коледаров, Д. Мишев, Г. Кулишев, д-р Хр. Мутафов, Д. Немиров, Ст. Чилингиров, д-р К. Станишев – това е част от имената. Обемът на списанието е 40 страници. Ако “Свободно мнение” бе началото, “Полет” – върхът, то “Заря” е зрелостта на “легалния” масонски печат у нас. От беглия анализ на съдържанието се вижда както разнообразието от теми, така и спокойният тон на отразяването им. Програмната статия е “Към просветеното общество”. Следва я “Политическа партия” от Ст. Коледаров, “Религия” от д-р Велев. Литературата е застъпена с “Елегия” от Ст. Чилингиров. Има критически портрети на Любен Каравелов и съпоставка между Ботев и Вазов. През цялата първа година от съществуването си издателите на “Заря” търсят баланс между обществените и литературните теми. Но всички те са разгледани в контекста на масонските идеи, анализирани в предната глава на настоящото изследване.

 Открито проповядване на “зидарските” идеи започва едва през 1930 г. Материалът “Идеология на свободното зидарство” от д-р Ал. Недялков е поместен в кн. 4-5. В него авторът подчертава, че “Борбата на франкмасонството против догматичност и сектантство се издига в едно учение, едно духовно течение, което недвусмислено издига идеята за хуманността като важен регулативен процес.” 59 За период от една година (1930 – 1031) се появяват статиите “Наука, религия, масонство” (кн. 6), “Подем на свободното зидарство” (кн. 8-9), “Днешното масонство” (кн. 2, г. 3), “Патриотизъм и масонство” (кн. 4, г. 3), “Из символиката на масонството” (кн. 7, г. 3). Наличието на толкова силна и открита пропаганда на “зидарството” съвпада с началото на атаките срещу него. Както е известно – духовните корени на тези хули не са в страната. Което е и причината в “Заря” да се появят конкретни публикации: “Националсоциализмът като нова форма на фашизма” (кн. 5-6, г.3) и “Ватикан, фашисти и масонство” (кн. 9-10, г. 3). Би могло да се твърди, че това са първите принципни, открити и последователни антифашистки публикации в българската преса. В подкрепа на твърдението ще изложим някои примери: “В случая ние имаме работа с един мусолинизъм на германска почва. В тоя смисъл – хитлеризмът представлява същински фашизъм в немска одежда. Но докато фашизмът има своите психологически основи в своеобразния темперамент на италианците като нация, която обича да театралничи със силните личности и да ги боготвори, Хитлер използва тежкото положение на Германия и с една своеобразна програма съвсем се втурна да вербува безразборно партизани за своето учение.” 60

 Публицистите масони разкриха същността на фашизма и националсоциализма, още в зародиша им като социална практика. И го поставиха на една плоскост с комунизма. Причината е в пълното несъответствие на духа на “свободното зидарство” и неговите идеи с принципите и каноните на догматизма. “Братството” е знаело, че спечелва силни врагове в лицето на комунисти и фашисти, но не е могло да се примири с техните идеологии. Масонският печат е един от първите в България, който разкрива пряката връзка между тях.

 Това е и причината за твърдението, че “свободните зидари” са последователни в борбата си. Защото червеният печат критикуваше нацистката опасност не от гледна точка на чистата антидогматичност и разкрепостеност. Известно е, че комунистическата и фашистката идеологии използват едни и същи методи за потискане на свободния дух и резултатите от управлението им са сходни. В това отношение масонската публикация (макар и слабо позната) би могла да служи за пример за гражданска доблест и политическа проницателност. Още през 1931 г. сп. “Заря” публикува статията “Новият политически абсолютизъм”, в която се дефинира отношението на българските “свободни зидари” към процесите в Европа: “...В Русия той се именува ту комунизъм, ту колективизъм, без да се отричат социализмът и демократизмът. В Германия се показва под название националсоциализъм, представляван от Адолф Хитлер. А той е, ни по-малко, фашизъм на немска почва.” 61

 В следващия брой на “Заря” журналистът В. Колев също демонстрира политическа далновидност: “Народното благоденствие не е цел за болшевиките: народът е средство за пробите в областта на утопиите.” 62

 Вече бе отбелязано, че подобна политика на масонския печат – да показва връзката между основите на фашизма и комунизма, не е била безопасна. Може би точно тук се крие причината в началото на 1932 г. на корицата да се появи следният надпис: “Списанието е одобрено от Министерството на народното просвещение с окръжно    №15 716 от 26 юни 1930.” Ясно е, че масоните са знаели каква ще бъде съдбата на печатния им орган, но са се стремили поне малко да я отложат. Което е и показател, че поместените материали не са били случайно хрумване, а стриктно придържане към масонските идеи.

 Говорейки за “зидарски” печат, трябва да се отбележи дейността на издателство “Акация”. То основава редица библиотечни поредици, които стават много популярни. Издателството съществува под ръководството и с финансите на Възпитателния институт “Заря”, който е лице на Великата ложа на България. Дейността на “Акация” трябва да се свърже с името на проф. Ас. Златаров, който не жали усилия за просперитета му. Той е редактор на поредицата “Натурфилософско четиво”, проф. Ал. Балабанов е редактор на “Класическо четиво”, д-р Д. Тодоров – на “Великани на човечеството”. Много разпространени са циклите “Из тайните на Земята”, “Географска библиотека”, “Родна книга”, “Литературно-художествено четиво”, “Детска сценка”. Тези поредици оказват трайно въздействие върху духовното развитие на хиляди младежи у нас. В този смисъл българските масони откликват адекватно на образователните потребности на времето си.