ГРАФИЧЕН ОБЛИК НА “ЗИДАРСКИЯ” ПЕЧАТ

Списание “Свободен зидар” излиза в джобен формат. Корицата му е визуално ярка и типична за издание с подобна принадлежност. В оптическия център е типограмата на Великата ложа на България с вградените в нея символи и елементи. Използват се букви с пластична украса и от стила сецесион. Преобладават тъмно зелените и пастелно зелените тонове. Цялостното оформление на корицата е в съзвучие с естетическите виждания на художниците и писателите от второто десетилетие на ХХ век.

 Книжното тяло е шрифтово издържано, основава се на един основен шрифт – сецесионният корина. Той е с модерен и авангарден за времето си рисунък. За подчертаване в текста се използват курсивите на също съвременния светъл латине. С този курсив са набрани такива смислови акценти и масонски ценности като “Истина”, “Вяра”, “Обич”, “Светлина” и др. (вж. “Свободен зидар”, 1922, кн. 1, с. 8-9).

 Подобна шрифтова маневра с цел изтъкване е необичайна на фона на нормалната практика на шпациране или използване на полу-черните варианти на основния шрифт. От друга страна обаче, тя е ефективна като средство за наблягане и отразява внимателното отношение на оформителя към доброто графично представяне на текстовете. Но това е нормално, тъй като сред сътрудниците е Ст. Кутинчев – самият той печатар, издател и изследовател на типографското дело в България,63 който е активен член на ложата.

 Графичното поднасяне на началните страници на книжното тяло се характеризира с ярко доминиране на графичната украса – винетки, но не с модерните за епохата цветни мотиви, а с вграждане в щриховата микроилюстрация на типичните масонски символи – пергел, храм, тухли, факли, звезди. Подобно наблягане на графичния елемент над заглавията на статиите не е необичайно, като се имат предвид традициите на класицистичната типография, чийто дух се усеща от страниците на списанието, въпреки навлизането в него на много елементи от модерната типография.

 Цялостното графично представяне на сп. “Свободен зидар” е напълно в духа на процесите, протичащи в печата ни през 20-те години на ХХ век. Простотата, унифицираността на изданията от първите години на столетието постепенно отстъпват на декоративизма под влияние на ориентацията към усвояване на наследството от миналото. Това е напълно в духа на “свободните зидари”.

 Седмичникът “Полет” е крачка напред по отношение на изобразителните качества на публицистичното представяне. Прави се опит за плакатно звучене чрез едрата карикатура на първа страница. Известно е, че седмичните вестници и месечните списания у нас през този период проявяват вкус към “пластично-агресивните карикатура и рисунка.” 64

 Този процес е широко анализиран за в. “Поглед” (за периода 1030 – 1934 г.). Малцина са забелязали, че сп. “Полет” доста по-рано разполага ярко и драматично на първа страница не само типограмата си, а и политически карикатури по актуални обществени теми. Това не е случайно. Благодарение на хелиогравюрата н печата навлизат овали, бандероли, снимки, елипсовидни заглавия, постепенно се ражда предизвикателната плакатна първа страница, повлияна и от популярното вече радио.65 Масонският печат не може да бъде отминат от подобна тенденция. По силата на връзките между ложите и постоянните контакти с европейските организации взаимните влияния се отразяват и върху печатните издания на великата ложа на България. Нормално е по стил българските “зидарски” издания да се влияят от тези на “ложата - майка” – Франция. Още повече, че френската школа чрез подлистници, по-свободна форма на заглавията и използване на шрифтове от типа на ежипсиен е пример за подражание в целия континент.

 Типичните графични белези за “Свободно мнение”: широка колона, ясно отделяне на статиите, блоково свързване на светлите текстови блокове с чист, лесно читаем набор и едър кегел; прости едноредови заглавия, най-често в безсерифен вариант – това са все характеристики на германския оформителски стил. Причината за тази разлика е, че “Свободно мнение” е предназначено за гражданско ползване.

 Списание “Заря” съчетава разпространения сецесион в коричното изпълнение със спокойно и изискано книжно оформление във вътрешността на изданието. Не случайно бе споменато, че то е най-зрялото масонско издание. Като типично “списание за обществени въпроси, наука и изкуство”, “Заря” е едновременно уравновесено и типографски балансирано периодично издание. От друга страна, то не остава отминато от онзи по-различен графичен почерк, който властва в печата ни почти до края на четиридесетте години. Навлизането в пресата на информационни, сензационни, дори комерсиални елементи се отразява и върху оформлението и структурирането на списания с типологична линия на “Заря”. Тук още един път трябва да се подчертае, че то е предназначено за широк кръг читатели. Яркото графично “афиширане” на корицата, оферирането на съдържанието, разполагането на сравнително едри и визуално откроени обяви и търговски реклами са типични представители на тази тенденция, неотминали и масонската преса.

 Малцина знаят, че Ст. Чилингиров, освен поет и масон, неведнъж е показвал отношение и отлични познания върху графичната и производствена страна на печата. По повод на илюстрованото литературно-художествено списание “Художник” (1905-1909), възникнало като приложение на сп. “Библиотека”, той свидетелства: “Големите му страници, изисканият му печат и художествените репродукции наистина бяха нещо неочаквано за българския четец. В малка България, с такъв изискан вид и с толкова много притурки – но това е просто невъзможно за силите на Павел Генадиев ...!” 66

 Масонският печат допринася за приобщаването на българската периодика към европейската култура.  Не бива да се подминава фактът, че сред българските “зидари” освен добри пера има и отлични оформители и печатари. Усилията им допринасят за много добрия вид на изданията. Дори и този детайл е показателен за масонския стремеж към самоусъвършенстване. За грижите им не само идеите, но и видът им да се харесват на техните братя (при “вътрешния” печат) или на симпатизантите, както е при “Свободно мнение”, “Полет” и “Заря”.

Литература:

1. Свободен зидар, 1922, № 1, с. 38.

2. Зидарски преглед, 1926, № 1-2, с. 2.

3. Топенчаров, В. Българската журналистика 1903-1917. С., 1981, с. 46.

4. Топенчаров, В. Българската журналистика 1917-1923. С., 1986, с. 474.

5. Пак там, с. 475.

6. Пак там, с. 477.

7. Пак там.

8. Пак там, с. 478.

9. Пак там, с. 508.

10. Пак там, с. 509.

11. Свободен зидар, 1922, № 1, с. 2.

12. Пак там, с. 4.

13. Пак там, с. 6.

14. Златаров, Ас. Личен и обществен морал. – Свободен зидар, 1922, № 1, с. 9.

15. Пак там, с. 10.

16. Златаров, Ас. Мир на Земята. – Свободен зидар, 1922, № 2, с. 64.

17. Златаров, Ас. Днешната нравствена криза. – Свободен зидар, 1922, № 3, с. 112.

18. Петров, Ив. Свободното зидарство в църквата. – Свободен зидар, 1922, № 3.

19. Пак там, с. 139.

20. Златаров, Ас. Справедливостта. – Свободен зидар, 1923, № 5-6, с. 12.

21. Андреев, Ал. Другарство и братство. – Свободен зидар, 1923, № 5-6, с. 111-112.

22. Аджаров, Хр. Животът на свободния зидар извън ложата. – Свободен зидар, 1922, № 2, с. 76.

23. Пак там, с. 75.

24. Фашизмът и свободното зидарство. – Зидарски преглед, 1926, № 1-2, с. 19.

25. Войната, свободното зидарство и евреите. – Зидарски преглед, 1926, № 1-2, с. 24.

26. Индивидуалистичният светоглед. – Зидарски преглед, 1926, № 7-10, с. 190.

27. Пак там, с. 193.

28. Мистериите в християнските църкви и свободното зидарство. – Зидарски преглед, 1926, № 1-2, с. 30.

29. Християнство и свободно зидарство. – Зидарски преглед, 1925, № 4-5, с. 123.

30. Годишен доклад. – Зидарски преглед, 1927, № 5-7, с. 92.

31. Пантоан, А. Свободното зидарство на Балканите. – Зидарски преглед, 1930, № 1, с. 8.

32. Свободно мнение, 1922, № 1, с. 3.

33. Свободно мнение, 1923, № 1, с. 1.

34. Топенчаров, Вл. Българската журналистика 1917-1923. С., 1986, с. 474.

35. Мироглед, 1922, № 1, с. 3.

36. Балан, А. Т. Социализация на духа. – Мироглед, 1922, № 2, с. 54.

37. Пак там, с. 86.

38. Йовков, Ар. Литературни безпътици. – Мироглед, 1922, № 1, с. 39.

39. Бадев, Й. Юбилейна изложба. – Мироглед, 1922, № 1, с. 41.

40. Кулишев, Г. Морала в политиката. – Мироглед, 1922, № 3, с. 83.

41. Баджаров, Г. Училището и общественото възпитание в България. – Мироглед, 1923, № 2, с. 37.

42. Цанков, Ал. Промяната и нуждата на времето. – Мироглед, 1923, № 2, с. 61.

43. Златаров, Ас. Вселената според Айнщайн. – Мироглед, 1923, № 2, с. 8.

44. Към четците. – Полет, 1923, № 1, с. 16.

45. Балан, Ал. Т. Масонство и християнство. – Полет, 1925, № 13, с. 207.

46. Пак там, с. 260.

47. Полетов, М. Съвременна култура. – Полет, 1924, № 29, с. 11.

48. Полет, 1924, № 38, с. 15.

49. Мишев, Д. Генерал Жеков и една неистина. – Полет, 1924, № 3, с. 36.

50. Мишев, Д. Две предизборни речи. – Полет, 1924, № 5, с. 1.

51. Мишев, Д. Неотговорните фактори. – Полет, 1924, № 10, с. 1.

52. Мишев, Д. Най-главните възпитатели. – Полет, 1924, № 19, с. 3.

53. Маркъм, Р. Х. Младежта и родолюбието. – Полет, 1924, № 13, с. 4.

54. Маркъм, Р. Х. Правителство и опозиция. – Полет, 1924, № 20, с. 4.

55. Маркъм, Р. Х. Русия днес. – Полет, 1924, № 42, с. 8.

56. Маркъм, Р. Х. Класовата борба, - Полет, 1924, № 40, с. 4-5.

57. Пак там, с. 6.

58. Полет, 1924, № 24, кн. 1, с. 4.

59. Недялков, Ал. Идеология на свободното зидарство. – Заря, 1930, № 4-5, с. 123.

60. Недялков, Ал. Националсоциализмът като нова форма на фашизма. – Заря, 1931, № 5-6, с. 149

61. Недялков, Ал. Новият политически абсолютизъм. – Заря, 1931, № 2, с. 42.

62. Колев, В. Болшевишка Русия. – Заря, 1931, № 3-4, с. 91.

63. Кутинчев, Ст. Печатарството в България до Освобождението. С., 1920.

64. Вълканова, В. Историческо развитие на българската вестникарска графика. – ГСУ, ФЖМК. Т. 7, С., 2000,   с.283.

65. Guery, L. Le secretariat de redaction de la copie et la maquette de mise en page. Paris, CFPJ, 1990, p. 222.

66. Чилингиров, Ст. Моите съвременници. Цит. по: Периодика и литература. Т. 3, 1902-1910, с. 215.