През 1740г., по стечение на различни обстоятелства, много ирландци се преселват в Лондон. Не малка част от тях са били Масони още преди да се преместят. В същото време достъпът им до английски ложи е бил ограничен, в резултат на което през 1751г. група ирландски масони учредяват конкурираща Велика Ложа. Мотивът, който те изтъкват е, че съществуващата Велика Ложа е направила твърде много нововъведения и се е отдалечила от т.н. “стари правила” (ancient landmarks) докато те желаели да се съхранят “античните институции, завещани от Принц Едуин в град Йорк през 926г. след Христа”. Поради тази причина новата Велика Ложа е била наречена “Античната Велика Ложа” (точното име е било: "Grand Lodge of Free and Accepted Masons of England Аccording to the Old Institutions’), а другата Великата Ложа - “Модерните”. Въпреки разногласията, двете Велики Ложи съжителствали мирно в продължение на 63 години, като нито едната нито другата е признавала членовете на “противниковата” ложа за “регулярни” Масони. Това, обаче, не е пречело на мнозина, дори на централно ниво, да членуват и в двете ложи.

В 1809г. двете конкуриращи се Ложи определят “комисари’, които да договорят взаимно приемливо и равностойно Обединение. След четири години преговори, на 27 Декември 1813г. , на тържествена церемония в “Свободнозидарския дом” (Freemasons’Hall) в Лондон се извършва обединението на двете Ложи, в резултат на което се появява Обединената Велика Ложа на Англия с Велик Майстор – Негово Кралско Височество Дука на Съсекс (по-малкия син на Крал Джордж III).

Едно интересно обстоятелство – в 1799г. в навечерието на Великата Френска Революция, с оглед ограничаването на дейността на профсъюзите, политическите клубове и други “подривни” организации, английския Парламент приема “Закон за тайните общества”. (В 1920г. Английския Парламент приема друг закон – “Закон за Правителството на Ирландия”, който съдържа текстове, които пък касаят Масонството в Ирладия. Обединението от 1813г. е забележително с едно важно обстоятелство, свързано с името на Дука на Съсекс, който до смъртта си през 1843 всяка година е бил преизбиран за Велик Майстор. Това е неговото решение да превърне Масонството в “универсално” движение като премахне всички чисто християнски елементи от ритуалите и текстовете на трите степени – Чирак, Калфа и Майстор Масон.) Обединението е време на консолидация и стандартизацияПод ударите му попада и Масонството. Двамата Велики Майстори се срещат с Министър Председателя на Англия (Уилям Пит, който не е бил масон) и го убеждават да изключи Масонството от действието на закона, но остава задължението секретарите на отделните Ложи всяка година да предоставят на местния “Служител на реда” списък на членовете, включващ данни за възрастта на отделните членове, професията и домашният им адрес. Това изискване е било отменено с решение пак на Английския Парламент едва през 1967г., когато се изграждат основите на Масонското администриране, които са запазени и до днес. Ложите извън пределите на Лондон са били групирани под шапката на Провинциални Велики Ложи, всяка от които се е оглавявала от Провинциален ВМ, назначаван от ВМ на ОВЛ на Англия.

Създаден е и т.н “Борд с общо предназначение” (Board of General Purposes), чиято задача е да формулира вътрешната политика на ОВЛ, както и да проучва и докладва по всякакви въпроси поставени му от ВМ или Великата Ложа. Този орган няма изпълнителни права, а само може да докладва предложенията си на Великата Ложа, която единствена решава. След обединението са приети също така стандартни форми на Регалиите и Нагръдните знаци, които са валидни и днес.

С избора на Алберт Едуард, Принц на Уелс (по късно Крал Едуард VII) през 1874г. за ВМ на ОВЛ на Англия английското Масонство получава силен тласък. Принцът е бил голям почитател на Масонството и негов ревностен поддържник. Много често в Англия и при посещенията му зад граница той се явявал в регалиите на ВМ, което допълнително е допринасяло за популяризирането на Масонството. В годината на коронясването му, когато си подава оставката като ВМ, под шапката на ОВЛ е имало 2850 Ложи.