XX-ти век е не по-малко благоприятен за развитието на английското масонство. Това най-силно се чувства в периодите след двете Световни войни, когато много хора се обръщат към масонството като към спокоен пристан на традицията и сигурността където могат да продължат връзките си от военните години и фронтовото приятелство и другарство.

Същевременно в периода до втората световна война се засилва анти масонската пропаганда, най-вече от Фашистка Германия и Испания на Франко. Това води до “затваряне” на масонството в себе си, което продължава и след войната и особено след 50-те години на миналия век, когато умишлено се избягват всякакви контакти с медиите и широката публика и когато не се прави нищо за разсейване на митовете и измислиците битуващи в публичното пространство. Краят на тази политика се поставя през 1984г., когато ОВЛ на Англия съвсем целенасочено се отваря към външния свят.

Втората половина на XX-ти век е забележителна с две важни събития – първото е честването през 1967г. на 250-та годишнина от създаването на първата Велика Ложа на Англия и инсталирането на нов Велик Майстор – Дука на Кент, на който пост той е и до днес, и второто събитие - през 1992 когато 12500 масони се събират в Ърлс Корт да честват 275-та годишнина от създаването на първата Велика Ложа и 25-та годишнината от встъпването в длъжност Велик Майстор на Дука на Кент.

Към днешна дата под шапката на ОВЛ на Англия работят около 7 700 ложи с повече от 300 000 братя масони. Седалището на ОВЛ на Англия е Мейсъснс Хол (Mason’s Hall), който е една от забележителностите на Лондон.

Великата Ложа на Ирландия е инсталирана през 1725 година. Има обаче сведения и за друга Велика Ложа от това време – т.н. Великата Ложа на Мюнстер. Понастоящем единствената регулярна и призната Масонска структура в Ирландия, в т.ч. Северна Ирландия и Република Ирландия е Великата Ложа на Старите, Свободни и Приети Зидари на Ирландия * (ВЛССПЗ на Ирландия) със седалище в Дъблин. Последното произтича от приетия от Британския Парламент през 1920г. “Закон за Правителството на Ирландия”, съгласно който е трябвало да се създадат два Парламента – единия в Република Ирландия, а другия в Северна Ирландия. На практика само парламента в Република Ирландия е бил създаден. Чл. 65, ал.I и II от същия този закон гласят:

- aл. I: С настоящото се провъзгласява, че всякакви съществуващи законови норми, касаещи незаконни клетви и незаконни събрания в Ирландия не се отнасят за събранията и дейността на Великата Ложа на Свободните и Приети Зидари на Ирландия, или коя да е Ложа или Общество, признато от тази Велика Ложа;

- ал. II: Нито Парламента на Южна Ирландия, нито Парламента на Северна Ирландия ще имат правата да отменят или променят тенденциозно коя да е от привилегиите или изключенията, предоставени на Великата Ложа на Свободните Зидари, или коя да е друга Ложа или Общество, признато от тази Велика Ложа, които се полагат по силата или на закон или обичай в момента на приемането на настоящия Закон и всякакви нови Закони противоречащи на тази постановка, дотолкова, доколкото ще са в противоречие с нея ще се считат за нищожни.

В 1972г. е била отменена частта от Закона от 1920г., касаеща Парламента на Северна Ирландия,като година по късно е приет нов Закон (1973) с който е било учредено Събранието на Северна Ирландия. В новия Закон е отпаднала ал. II на Чл. 65 и е останала само ал.I.

Положението, което създава споменатия закон е може би уникално в Англосаксонското Масонско пространство – фактически със Закон на Законодателния орган на държавата се институционализира една Велика Ложа. Нещо повече, тъй като споменатия Закон визира “Ложи и Общества, признати от ВЛССПЗ на Ирландия”, то по този начин се предопределя особено строгия контрол, който тя упражнява по отношение на всички Масонски структури на територията на двете Ирландии и не на последно място по отношение на т.н. “допълнителни” степени или степени “оттатък” занаята, а така също и отсъствието на някои структури, практикувани в Англия и Шотландия - например “Ордена на Червения Кръст на Константин” , “Кралския Шотландски Орден” и др.