Празникът „Еньовден”, наричан още Иван Бильобер, Летен св. Иван, като религиозен празник е свързан с раждането на Йоан Кръстител. В българската народна традиция това е един много богат в обредно отношение ден, който бележи лятното слънцестоене.

Магическата сила на празника на Св. Йоан е всепризната. Нощта срещу този ден се счита за най-силна и тайнствена. В представите на дедите ни от най-дълбока древност след Еньовден слънцето започва бавно „да се смалява” и годината се отправя към зимата. Вярвало се също така, че който види сутрин рано, при изгрев, окъпалото се в жива вода "играещо" и "трептящо" слънце, ще бъде здрав през цялата година. В нощта на умиращото и раждащото се слънце различните треви и билки придобивали още по-голяма лечебна сила. Затова на Еньовден, рано сутрин, моми и жени, врачки, баячки и магьосници берат билки, които използват за лек и магии през цялата година. През тази нощ магическа сила придобиват и водите. Според вярванията, водата в реките и кладенците е лечебна, защото слънцето се е окъпало с нея.

За да има плодородие, млади жени отивали на нивата, за да зажънат и изплитат плитка от житото, след което слагали на кръст плитката и ръкойката. Народната памет е съхранила и още по-екзотични ритуални практики – будни мъже имали навика да грабят плода, млякото или маслото от „жени-житомамници”, които през нощта, голи, отивали в чужда нива да откъснат най-едрите класове. В най-силната и тайнствена нощ срещу Еньовден звездите слизат най-ниско над земята и даряват билките и цветята с лечебна сила. Небето се отваря, Светът на Великия Творец застива в очакване на Светлината - цялата природа очаква изгрева на Слънцето. След този ден То, сияещо и подмладено, си позволява да си почива по няколко минути в повече, за да събере сили за борбата със злото, подхранвайки надеждата на хората за здраве и добруване. На този ден Масоните от Ложите на Св. Йоан се събират на братска трапеза, за да отчетат скромните си творения и да се отдадат на кратка почивка, събирайки сили за неръкотворния Градеж на Човеколюбието и Напредъка.

Честит празник, обични Братя! Нека тези, които са го заслужили, да се зарадват на краткия си отдих и нека да не забравяме, че работата на един Масон никога не свършва!