Старинен ръкопис праща началото на тайните общества във времето отпреди Потопа

Темата за тайните общества винаги е привличала вниманието. Има ли тайно "световно правителство", което управлява планетата зад кулисите? Кои са масоните и къде са корените на тайните общества? Как става посвещаването в тях? Кои са билдербергите и кои - ротарианците? На тези и още много въпроси "Стандарт" ще предложи отговори в поредица от материали.

За да разберем защо масонството е толкова важно, трябва да надникнем в неговата история и произход - или поне дотам, докъдето можем да видим. Най-старият известен масонски текст датира от около 1400 г. и описва легендарното минало, започаващо от живелия преди потопа Явал - бащата на геометрията, който записал откритията си върху каменни колони. След като потопът разрушил човешката цивилизация, египетският мъдрец Хермес Трисмегистус преоткрил това знание и го предал на потомците си Нимрод, Аврам, Евклид и 80-те хиляди масони, които работили на строежа на Соломоновия Храм. Така подобно на много други западни тайни общества масонството твърди, че произлиза от Древен Египет и Израел. Но повечето учени днес - включително и много масони - смятат, че няма доказателства за такава връзка и повечето са привържениците на някоя от двете приемливи теории за произхода на масонството.

Основателят на тайното общество е посещавал и българската столица Търново

Учението на розенкройцерите е свързано с името на легендарния основател Християн Розенкройц, живял през XIV -XV в. Той избрал розата и кръста за символи, като ги включил и в собственото си име. Те се срещат още от най-дълбока древност в историята на всички световни религии. При Розенкройц те са в единството, каквото е това на Духа и Материята или на Бог и Природата. Единственото сравнително точно нещо, свързано с името на Розенкройц, което историците успяват да извлекат, е датата на неговата смърт - 1484 г. Напоследък витае и мнение (М. Хайндл - Космогония на розенкройцерите. 1993 г.), че по време на своето пътуване на Изток Розенкройц посетил окултисти в българския окултен център Търново и посял там идеите на своето учение.

Първата велика масонска ложа у нас основана във Варна през 1884 година

Наричат ги световните кукловоди, хората, които управляват света от удобната сянка на ложата си. По българските земи франкмасонството се появява в началото на ХIХ век. Посветени в масонството чужденци, посещаващи българските градове по поречието на Дунав, правят първите опити за организирането на масонски огнища и привличането в тях на българи, предимно търговци, които въртят алъш-вериш със страните от Средна и Западна Европа. За първия българин, посветен във франкмасонството, се счита живелият в бесарабския град Кишинев архимандрит Ефрем. Според хрониките през 1820 година той попада в ложа "Овидий". След завръщането си в България се опитва да основе първата масонска ложа в Русе. Основоположник на българското регулярно франкмасонство обаче е българинът Иван Николов Ведър. С принципите на Свободното зидарство той се запознава по време на пътуванията си в Европа. Посветен е в английска ложа в Цариград. Достига най-високата, 33ш степен в йерархията на Стария и Приет шотландски обред. Ведър е бил в тесни връзки с членовете на Българския централен революционен комитет в Букурещ и по-късно въвежда в масонството много именити български национал-революционери. Според хрониките на зидарите по време на Руско-турската война благодарение на установената масонска връзка между Иван Ведър и турски военнокомандващ българинът успява да предотврати унищожаването на най-европейския български град - Русе.