Първата велика масонска ложа у нас основана във Варна през 1884 година

Наричат ги световните кукловоди, хората, които управляват света от удобната сянка на ложата си. По българските земи франкмасонството се появява в началото на ХIХ век. Посветени в масонството чужденци, посещаващи българските градове по поречието на Дунав, правят първите опити за организирането на масонски огнища и привличането в тях на българи, предимно търговци, които въртят алъш-вериш със страните от Средна и Западна Европа. За първия българин, посветен във франкмасонството, се счита живелият в бесарабския град Кишинев архимандрит Ефрем. Според хрониките през 1820 година той попада в ложа "Овидий". След завръщането си в България се опитва да основе първата масонска ложа в Русе. Основоположник на българското регулярно франкмасонство обаче е българинът Иван Николов Ведър. С принципите на Свободното зидарство той се запознава по време на пътуванията си в Европа. Посветен е в английска ложа в Цариград. Достига най-високата, 33ш степен в йерархията на Стария и Приет шотландски обред. Ведър е бил в тесни връзки с членовете на Българския централен революционен комитет в Букурещ и по-късно въвежда в масонството много именити български национал-революционери. Според хрониките на зидарите по време на Руско-турската война благодарение на установената масонска връзка между Иван Ведър и турски военнокомандващ българинът успява да предотврати унищожаването на най-европейския български град - Русе.

Веднага след освобождението на България през 1878 година Ведър предприема действия за създаването на първата българска масонска ложа. През 1880 година, с патент на Великия изток на Португалия, е провъзгласено запалването на Светлината на първата българска регулярна ложа "Балканска звезда" със седалище в крайдунавския град. За неин първомайстор е избран Иван Ведър. Скоро тя разпростира своята дейност и в други български градове. "Балканска звезда" е посещавана и от самия княз Александър Батенберг, който преди да заеме българския трон, е работил в австрийска ложа. През 1884 година във Варна е основана първата българска Велика ложа, която обаче е просъществува много кратко време. Неопитното българско масонство обаче не успява да се опази от заразата на избухналите политически противоречия в новата българска държава. За да избегне компрометирането на масонството през 1887 година, Ведър "приспива" създадените от него ложи. Захари Стоянов, Стефан Стамболов и Васил Коларов изповядвали шотландското учение.

През 1914 година неколцина посветени и членуващи в чуждестранни изповедания българи учредяват в София ложа "Заря", която получава патент за редовност от Великата ложа на Франция. След консултации с европейски масонски сили през 1917 година френските масони дават съгласие, българската ложа "Заря" да се раздели на ложите "Зора" и "Светлина" и те да образуват Великата ложа на България. На 7 януари 1918 г. в София е провъзгласено инсталирането на Великата символна ложа на България. За първи Велик майстор е въведен генерал Александър Протогеров. Българските масони обявяват своя Декларация за изповядваните свободнозидарски принципи. За девиз на Великата символна ложа на България от 1918 година е обявен "Любов, Истина, Труд". За периода 1918 - 1940 година, ложата основава свои клонове в Русе, Варна, Пловдив, Бургас, Плевен, Кюстендил, Ямбол и Дупница. Над петстотин български мъже са посветени в масонството. Значителна част от тях са личности с голямо обществено значение за страната и със сериозен международен авторитет. Зидарската престилка препасват видни учени и университетски преподаватели, творци на изкуството, политици и индустриалци, банкери и търговци, дипломати, военни. 17 български министър-председатели са били масони. Захари Стоянов, Стефан Стамболов и Васил Коларов са само малка част от заемалите високи постове в йерархията на зидарите известни българи.