ВЕЛИКАТА ЛОЖА НА БЪЛГАРИЯ

Българската ложа се възстановява официално през 1914 г. В дни на изпитание и национални катастрофи родните масони решават да съберат силите си и да помогнат с каквото могат на Отечеството. Те съзнават обстоятелството, че само една национална ложа може да разговаря официално и равнопоставено с “братята” от чужбина, за да отстояват българските национални интереси.

Според списание “Свободен зидар”, на 17 януари 1914 г. Димитър Ведър – масон в ложа “Affability № 137” в Манчестър, д-р Христо Стойчев и Стоян Джубелиев – членове на френската ложа “Tolerance de Cordiality № 155”, Петър Мидилиев, Стефан Тодоров, Димитър Мустаков, д-р Константин Станишев, Тома Карайовов и Драган Тъпков (членове на ложи в Солун) и Георги Ангелов основават ложа “Заря” – София, под послушанието на Великата ложа на Франция. Тя признава българската ложа на 2 март същата година, а на 28 април е узаконена под № 463 във френските регистри.

Едни от първите, които са привлечени в братството на ложа “Заря” през 1914 г., са Александър Теодоров-Балан, полковниците Александър Протогеров и Петър Дървингов, писателят Димо Кьорчев, Александър Цанков, Ефтим Спространов, Димитър Мишев. Трябва специално да се отбележи привличането на Александър Протогеров и Александър Теодоров-Балан, които приемат масонството с цялата си душа, израстват много в йерархията и са с неоценим принос за развитието на движението.

Влизането на България в Първата световна война прекъсва връзките на ложа “Заря” с майката – Великата ложа на Франция. Българските масони отново опасно са разделени от политическия избор на страната. Във връзка с мобилизацията на техни членове те правят ръководство в сянка, което да замества отиващите на фронта. Важно е да се отбележи, че нито един член на ложата не се е възползвал от служебното си положение, нито от “зидарските” си контакти, за да остане в тила.

Преди годините на войната ложа “Заря” взима голямото решение да се превърне във Велика ложа на България. Разликата не е само в наименованието. Всяка Велика ложа на дадена страна е равноправна на “посестримите си” и не е в подчинено положение към ложата майка, въпреки че се нуждае от признанието и. Връзката е трудна, особено в условията на военни действия. Но чрез посредничеството на Едуард Картие ла Тант – Велик майстор на Великата ложа на Швейцария, се взема френското съгласие, въпреки че страните ни са във война. На 9 юни 1917 г. ложа “Заря” се разделя на две отделни ложи: “Зора” № 1 и “Светлина” № 2. Те приемат необходимите документи, сред които най-важен е “Декларация за зидарските принципи”, който е задължителен. На 27 ноември 1917 г. е провъзгласена Великата ложа на България. Тя е осветена на 7 януари 1918 г. За да се разбере същността й, трябва да се разгледа нейният първи документ.

ДЕКЛАРАЦИЯ НА ВЕЛИКАТА ЛОЖА НА БЪЛГАРИЯ

В слава на Великия Архитект на вселената

Ние, подписаните отдолу членове на Управителния съвет на Великата символна ложа на България, донасяме до знанието на всички масонски организации по цялото земно кълбо, че редовните членове на Пълната съвършена масонска ложа “Заря” в “Изток София”, която досега работеше в името и под покровителството на Великата ложа на Франция под № 463, като взеха предвид:
        а) извършената работа в почтената ложа;
        б) че с развилите се събития от започването на Всесветовната война и особено намесването в нея на България, почтената ложа “Заря” остана съвсем откъсната от майката ложа;
        в) че с това откъсване се пречи на правилното и успешното развитие на масонството в страната и се отнема възможността на българското масонство да допринесе каквото би могло за мира и прогреса на човечеството и след като получи съгласието на ложата майка – Великата ложа на Франция;

В съгласие и с членовете на масонските огнища, пръснати в различните краища на Българското отечество;

В тържествено учредително занятие, държано на 27-ия ден на единадесетия месец на 1917 г. в “Изток – София”

Решиха и постановиха:
       * Съществуването в пределите на Царство България на едно независимо масонско сдружение, наречено Велика символна ложа на България, със седалище “Великият Изток – София”.
       * Великата символна ложа на България признава основните принципи на всемирното масонство, по които се задължава строго да ръководи. Тя смята масонството за едно сдружение изключително човеколюбиво, философско и напредничаво, което има за цел да изучава всеобщия морал и да практикува сговор.
       * Франкмасонството има за девиз: “Свобода – Равенство – Братство” и в това отношение е практическо училище, храм на тия три основни начала във всяко човешко сдружение, което милее за правдата и напредъка.
       * Като работи в славата на Великия архитект на Вселената, то зове към дейност всеки справедлив ум и всяка искрена воля, които чувстват нужда да се сдружат, за да работят за духовното и нравственото усъвършенстване на човечеството. Вследствие на това франкмасонството не прави разлика между своите последователи по отношение на народност, раса, вероизповедание, мнение, благосъстояние, чин и обществено положение. То иска от тях само да бъдат искрени при търсене на истината и дълбоко предани към благото на подобните си.
       * То не ограничава никого при търсене на истината и за да запази тази пълна свобода във всички направления на Духа, то се въздържа да определя норми или да изисква от своите съмишленици едно определено вярване.
       * Франкмасонството не е секта, нито привърженик на някаква школа, то стои над всички спорове, за да може да даде на приятелите на истината една почва за разбиране и братско единение.
       * То налага на своите съмишленици като граждани и масони да се подчиняват на законите на страната, в която живеят, и да бъдат готови на всички жертви, които последната би им поискала.
       * Франкмасонството смята трудолюбието като повелителен закон за човечеството, то го налага, всекиго според неговите сили, и забранява своеволното безделие.
       * То предписва на масона при всяко общество, да помага, да осветлява, да покровителства своя брат, даже и с риск на живота си, да го защитава от неправда. Франкмасонът трябва винаги да си спомня, че всеки човек, даже и не масон, е негов брат.
       * Великата символна ложа на България обема всички ложи, огнища и братя от Първа и Втора степен масон; в управлението на тези три символични степени тя не признава в страната никаква друга масонска власт, освен своята. Братя, които евентуално биха притежавали по-висока от Трета степен, не се ползват с особени привилегии.
       * В желанието си да поддържа и разшири съгласието между всички масони по света и да се работи задружно за постигането на масонско единство, Великата символна ложа на България моли всички признати редовни тела в света от всички обреди да я признаят също така за редовно учредена, независима, върховна масонска власт в пределите на Царство България, като назначат свои гаранти за взаимно приятелство.
       * До изработването на свои специални устави, общи наредби, требници Великата символна ложа на България ще се ръководи от тези на Великата ложа на Франция.

 УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ:    
        Велик майстор Александър Протогеров
        Велик първи надзирател д-р Стоян Джубелиев
        Велик втори надзирател Тома Карайовов
        Велик блюстител Илия Пенев
        Велик секретар д-р Недко Семенов
        Велик касиер и попечител Йордан Ковачев
        Велик архивар и проверител Александър Теодоров-Балан

Нашата кличка “Любов - Истина - Труд” не е дадена в тази декларация, обаче тя допълнително, в първия Учредителен събор, биде приета и разгласена.” 2

Необходимо е да се подчертае, че в този момент, когато Великата ложа на Франция дава разрешението си и приема в своите редици българските си братя, двете страни са в положение на война. Подобен пример за толерантно отношение, надхвърлящо официалните позиции на двете страни, не е рядкост при масоните.

Възобновяването на зидарската ложа, или т. нар. от историците трето българско масонство, не преминава спокойно. Върху му се посипват атаки с всевъзможна насоченост: че е антинародно, че е интернационално, че служи на чужди интереси, че е безбожно. Появява се дискусия в печата. Димитър Ведър (син на основателя на българското масонство Иван Ведър) пише по този повод: “Нека се знае, че Великата ложа на България е национална и независима свободно зидарска организация. Тя държи на установения обществен строй в държавата и Царството, тя работи в името на Великия Архитект на Вселената, в името на единния Бог и затова безбожници и идолопоклонници не могат да членуват в нейните ложи, тя не се занимава с верски въпроси, обаче държи за успеха на родната ни Църква.

Българският “свободен зидар” е верен и предан на своята Родина, негов свещен дълг е да защитава Отечеството, да бъде готов на всички жертви, които то би изисквало, и да не взема участие в никакви непозволени от законите действия, насочени против законно установения ред в държавата. Следователно по силата на тези задължения, безотечественици не може да бъдат членове на българската ложа”.3

Още с първите си стъпки българското масонство се проявява като привърженик на ортодоксалността в световното “зидарство”. То отхвърля атеистичната линия (идваща най-вече от Франция), която не иска да се споменава Бог, дори и под прозвището Велик Архитект на Вселената. Следвайки гореказаните принципи, негласно, не се приемат хора, които чрез революционни способи искат да променят обществения ред. Масонската история има примера от Франция, когато в годините на революцията масони изпратиха на ешафода други свои братя. Това е причината и за ярко изявения консерватизъм при подбора на нови членове. Проф. Величко Георгиев в своя труд “Българското масонство” пише: “Критерият е твърд и не се допуска никакво отклонение през целия кратък живот на тази организация. Не би могъл да бъде приет в редовете на масонското братство онзи, който ратувал за революционно преустройство на съществуващия буржоазен ред, който по един или друг начин бил срещу буржоазията като цяло. А това са били преди всичко комунистите. “ 4

Твърдението му е вярно, но без категорични доказателства. Ако погледнем ръководството на Великата ложа на България в онези размирни години, ще видим, че то се състои от хора, които са виждали пътя за благоденствието на България по различни начини – и като неутрална страна, и в съюз с Централните сили, и на страната на Антантата. Но това не им е пречило да работят заедно.

През 1918 г. Великата ложа на България насочва усилията си в три направления. За признание, за легализирани форми на живот и след края на войната – за смекчаване условията на победителите. За изпълнение на първата задача, част от българските масони заминават в чужбина да осъществят преки връзки с “братята” си. От Международното бюро за масонски връзки в Швейцария пристигат литература и наръчници. А посещенията на българските емисари: Дончо Атанасов – в САЩ, Михаил Арнаудов – в Чехословакия, Михаил Сапунаров – в Турция, Александър Чилингиров – в Люксембург, носят важно признание за българското масонство. По отношение на втората задача – през 1918 г. е създаден Институт за защита на българските интереси, чиято основна цел е дълбоко родолюбива. Още по-рано, през 1915 г., е създаден възпитателен институт “Заря”, чийто първи Управителен съвет е ръководен от Александър Теодоров-Балан. През април 1918 г. излиза брой 1 на бюлетина “Зидарски вести”, което се води за начало на масонския печат у нас.

Основната цел си остава спасяването на остатъците от България след националната катастрофа. Според изследователя Димитър Недков, на 11 октомври 1918 г. масонска делегация е посетила премиера Александър Малинов с предложение за съдействие при разрешаването на сложната обстановка в страната и за защита на българските интереси. “Според анонимен масонски източник, присъствал на срещата, министър-председателят казал следното: “Макар и да не съм член на Вашето братство, знам силата и връзките му. Ще го използвам за отечествената кауза, но ще се почака още малко, докато утихне политическата и бойната атмосфера.”. След тази визита вече редовни връзки с премиера осъществява масонът Георги Радев, в качеството му на главен секретар на Министерството на външните работи. И Великият майстор внася в ложата си проектопрограма за успокояване на духовете в страната и избягване на революцията.

Само десет дни след срещата си с премиера Малинов, в резултат на поредица от дискуссии, Великата ложа на България решава следното:

1) Да се иска от кабинета да гласува закон за бързото преследване на престъпниците и крадците, като се конфискуват и незаконно придобитите богатства;

2) Да се напише и изпрати позив до масонските организации в чужбина, като се молят да се застъпят за нашето право дело пред своите правителства;

3) Да се основе, както във Варна, комитет за въдворяване на спокойствието между населението в София. 5

Междувременно Великата ложа на България се грижи и за организационното си укрепване. На 22 и 23 юни 1919 г. се провежда Велик събор. На него се приемат устав, общи наредби и поучения за различните степени. Те са заимствани от Великата ложа на Франция, преведени от Александър Теодоров-Балан и задължителни за всички членове на ложата.

Както световното масонство има Конституцията на Андерсън, така и българското се сдобива със своя. Нейните 33 члена са разделени : Правосъдие в ложите и Преглед и изменения в устава. Не е възможно да се цитират всичките, но ето някои от по-важните, които дават представа за конкретните начала и движещи сили на българското масонство.

- В пределите на Българското царство Великата ложа на България не признава друга зидарска власт, освен своята;

- Свободният зидар е същински човек, свободен, зависим само от собствената си съвест, като избягва всичко, което поражда разногласие. Търпимостта и трудът са най-важните негови отлики. Свободният зидар вижда във всеки човек свой брат. При всички обстоятелства свободните зидари си дължат помощ, закрила и подкрепа, дори и с опасност за живота си;

- Свободният зидар е длъжен да мисли добре, да казва истината, да прави добрини, да се учи да зидарства, словесно и книжовно, да се подчинява на законите в страната и да бъде готов на всички жертви, които изисква Отечеството;

- Великата ложа на България е върховна управа и законодателна власт в ложите под нейно послушенство. Ложите под върховенството на Великата ложа на България влизат в братска дружба с всички свободни зидарски ложи вън от страната чрез нейното посредничество. 6

Приемат се и общи наредби на Великата ложа. Те дават тълкувание на устава и разрешават в зародиш някои хипотетични конфликти. По-интересни от общите наредби са следните положения: “Великата ложа на България признава основните начала на вселенското свободно зидарство и се задължава да ги спазва. Неин девиз е “Любов – Истина – Труд”. Свободното зидарство не налага никому някакъв предел на свободното дирене на истината и за да обезпечи пълна свобода на мисълта, то изисква от всички и пълна търпимост към мненията на останалите.” Прави впечатление, че въпреки надпартийната си същност (по принцип) българските масони са заменили девиза “Свобода – Равенство – Братство” с “Любов – Истина – Труд”. Това едва ли е станало случайно.

Точно в годините 1920-1925 се забелязва и прекалено политизиране на франкмасонството. Не е тайна, че членовете на ложата не са обичали правителството на Стамболийски, въпреки че са го подкрепяли във всичките му родолюбиви начинания. През октомври 1919 г. Министерството на просвещението узаконява Великата ложа, като признава устава й за законен. Само месец по-късно първият Велик майстор – генерал Александър Протогеров, както и редица други политици са арестувани и са обявени за отговорни за националните катастрофи. Сред тях има и редица братя. Този факт допълнително изостря (въпреки принципа за търпимост и толерантност) отношенията между Великата ложа на България и земеделското правителство. Българските масони са в деликатна ситуация. От една страна, те не одобряват управлението на БЗНС, а от друга – патриотичното им чувство ги кара да му помагат във всичките му външнополитически изяви. Тук те са с безспорен принос за някои от успехите, приписвани на Външното министерство на правителството. По време на преговорите в Ньой българските масони влизат в контакт с Великата ложа на Франция и се опитват да смекчат, доколкото е възможно, условията на мирния договор.

Важна е дейността им за освобождаване на българските военнопленници. След настоятелна молба, Великата ложа на Франция се консултира с Великите ложи на Гърция и Югославия, подчертавайки, че българските искания са справедливи и са напълно издържани в духа на “зидарските” традиции. В края на 1920 г. в София пристига писмо, изпратено и подписано от Великия майстор на Великата ложа на Холандия, според което сръбското правителство, вследствие на техните постъпки, нарежда да се освободят 3165 български военнопленници. На 16 януари 1921 г. масонът Димитър Мишев основава дружество за освобождаване на българските пленници. Наред с това българските “зидари” настояват пред френските си братя да повлияят на сръбските и гръцките, за да се откажат от претенциите си да съдят българите, обявени за военнопрестъпници. Те твърдят, че съдът у нас е толкова справедлив, колкото военния трибунал. Ако действително има престъпление, то ще бъде наказано, но по този начин ще бъде запазена хуманността, защото от гледна точка на чистата правда, не е редно победители да съдят победени. Исканията им са резултатни.

По време на управлението на БЗНС “зидарите”се заемат с вътрешното си устройство. През 1919 г. е създадена трета софийска ложа “Сговор”. Учредено е взаимоспомагателно дружество, както и фонд за набиране на средства за строеж на свой храм. До този момент финансирането на ложите става с членски внос – немалка първоначална сума при приемане и напълно приемлив месечен внос, както и чрез дарения. Не бива да се забравя, че доста заможни българи са били в масонските редици. Но техните помощи са идвали нередовно (никой не може да ги задължи, защото това би ограничило свободния им избор). Ложата решава да се създаде легална форма за приходи и подпомагане на дейността. Учредено е акционерно дружество “Подем”, което има за цел да подпомага финансово Великата ложа на България. Образуват се и първите извън столични ложи. На 14 ноември 1920 г. е “внесена светлина” в ложа “Дунавска звезда” № 4 в Русе (първомайстор Филип Симидов). На 6 май 1921 г. е основана ложа “Слънце” № 5 в Пловдив (първомайстор д-р Христо Аджаров), а през януари 1923 г. – ложа “Черноморски приятели” във Варна. Създадени са “огнища” в Кюстендил, Стара Загора,  Дупница и Видин. От януари 1922 г. започва списването на списание “Свободен зидар” с главен редактор Стилиян Кутинчев. Членът на ложата Васил Точков закупува и подарява за нуждите на Великата ложа на България съвременна печатарска машина. Впоследствие видният масон проф. Асен Златаров основава издателство “Акация”, организира и списването на масонското списание “Мироглед”. От събраните данни става ясно, че масоните в България до февруари 1922 г. са 294.

На 20 септември 1922 г. съюзният съвет на Великата ложа на България обсъжда (без да стигне до единодушие) един много важен (от гледна точка на теорията и практиката на масонството) въпрос – може ли всеки човек да бъде член на ложата.  Става въпрос за комунисти и членове на БЗНС. От една страна, правилото е, че “зидарят” не прави разлика между политическите убеждения на братята си. От друга, се води спор – може ли да се приемат хора, чието политическо верую и практика се основават на революционни действия, насилие и пълна липса на толерантност. Дискусията е продължителна и се дава право на всяка ложа самостоятелно да решава, преценявайки и двата довода.

Превратът на 9 юни 1923 г. внася ярка разделителна линия сред българските масони. Една част от тях не одобряват участието на “свободни зидари” в насилствено отнемане на властта, въпреки че са били против нея. Великата ложа на България отчита този факт. Въпреки утвърждаването на масонството и привличането на качествени хора в него, Съюзният съвет отчита пред Великия събор през септември 1923 г.: “Макар и да се наричаме братя, не всякога отношенията ни един с друг са напоени с нежната топлота и искреност и никак не мислим за взаимните задължения, що поемаме при посвещението на всеки новоприет брат.” 7

След този събор временно са “приспани” 11 братя. Формалната причина е за нерегламентирани връзки с ко-масонски или непризнати ложи. Но истината е, че “приспаните” са хора от активния политически живот, които проявяват екстремни политически възгледи и са нанесли вреди  на свои братя с различни убеждения. Вземат се и други организационни мерки: да се подобри подборът на кандидатите, като водещо начало бъде възприемането на масонския мироглед, най-вече отнасящ се до спазване на тайната и взаимопомощта. Започва и списването на масонското списание “Полет”.

В политически план се създава комитет за помощ на пострадалите от Септемврийското въстание. Оценява се и като положителна идеята на Великата ложа на България за създаване на професионално-творчески съюзи на писатели, учени, съдии, учители, лекари и адвокати.

В международен аспект, Симеон Радев и полк. Александър Самарджиев представят България на Втория конгрес на международните масонски организации и установяват двустранни връзки с редица ложи от Латинска Америка (Колумбия, Панама, Порто Рико, Аржентина), като на някои от тях Великата ложа на България става гарант за приемането им в международната организация. Факт, който красноречиво говори за порасналия авторитет на българското масонство. В края на годината, след като се постига известно примиряване на позициите на членовете на ложата след събитията през 1923 г., осемнадесет български масони от различни политически партии  са избрани за народни представители в ХХІ Народно събрание.

Следващата 1924 г. е спорна за “свободните зидари” в България. Установено е, че са спазени всички предписания, формулирани три години по-рано от Стоян Коледаров (на базата на световния опит): “Ложата играе роля на вдъхновител и надзирател на обществената дейност на “свободния зидар”, който действа навън с правата и задълженията на всеки гражданин.

- Свободното зидарство е един от интелектуалните центрове на нацията, които я стимулират и организират;

- Равенството е невъзможно, защото по-умните, по-свободните и по-трудолюбивите, при еднакви условия, ще бъдат по-богати. Но целта на франкмасоните е сближаване в рамките на братския съюз на фабриканта и работника, буржоата и социалиста;

- Ложата е коректив на партийната разпокъсаност.” 8

Разнообразна е дейността в самите ложи. Ето само част от градежите (докладите), изнесени в тях: В ложа “Заря” – Александър Цанков на тема “Народ и народно управление”, Симеон Марков “Селско стопанство и икономическо състояние на България”. В ложа “Светлина” – Георги Кулишев “Кемалисткото движение в Турция”, Тодор К. Павлов “Болшевизъм и панславизъм”. В ложа “Сговор” – Борис Симидов “Болшевишка Русия”. 9

Членовете на Великата ложа на България са на ключови позиции не само в държавната администрация, но и в творческите съюзи. Стилиян Чилингиров е председател на СБП, Димитър Мишев – на дружеството на публицистите, Борис Вазов – на дружество “Славянска беседа”.

Социалният състав на ложата е разнообразен. Според “Свободен зидар” “от 294 масони 38 са едри търговци, 13 – директори на банки, 7 – индустриалци, 2 – рентиери, 1 – предприемач, 12 офицери, 11 общественици, 7 професори, 7 дипломати, 30 юристи, 8 журналисти, 23 лекари и зъболекари, 7 аптекари и дрогеристи, 14 инженери и архитекти, 77 чиновници, 21 учители, 3 духовници, 4 художници, 5 собственици на печатници, 1 фелдшер и 1 фотограф”. 10

Почти всички партии имат свои представители в масонството. Това трябва да се подчертае, за да се отхвърли твърдението, че масонството е определяло политиката на партиите у нас. От Обединената народно прогресивна партия “зидари”са Борис Вазов, Никола Коледаров, д-р Христо Мутафов. От Демократическата партия са Григор Василев и Стойчо Мушанов, от Национал либералната партия – Димо Кьорчев, Симеон Радев, Павел Шатев, от Радикалната партия – Антон Станков, Иван Георгов, от БРСДП – Борис Симидов, Асен Златаров, Петър Джидров. Допустимо е да се твърди, че всички тези фигури са станали братя, защото са се докоснали до философията на “свободните зидари”, получили са покана и са я приели, без условието за политическа кариера.

Спокойното и възходящо развитие на Великата ложа на България е прекъснато на 13 февруари 1925 г. На тази дата атентатори разстрелват Никола Милев, директор на един от най-тиражните вестници за времето си – “Слово”. Той е и първомайстор на софийската масонска ложа “Зора”. Своето житейско и “зидарско” кредо излага в първия брой на вестника си на 10 април 1922 г. “Един вестник, който да издига ясни и надпартийни лозунги по големи общобългарски въпроси. Един вестник, който да ратува за единство, за спокойствие, за разбиране между политическите сили в страната, в противовес на онова раздробяване, което е един от главните недъзи и голямата болка на България.”

Никола Милев става жертва на борбите в македонското движение. Два месеца по-късно е атентатът в църквата “Св. Неделя”. Загиналите масони са трима (Младен Костов, Стефан Нойков и Никола Рачев), а ранените са 18. При пословичната си лоялност към обществения ред, Великата ложа на България атакува отново, но и припомня грешките на хората, извършили преврата на 9 юни. Тя заявява принципните си позиции срещу настъпването на “белия терор” и полицейските хайки. Може би тази пасивна и нееднородна позиция на масоните като цяло ги довежда до липсата на възможности за адекватна реакция и при т. нар. македонски убийства. В тях загиват Александър Протогеров – първият български Велик майстор на Великата ложа. Последва го Васил Пундев и още членове на ложата. Тя не взема отношение по тези междуособици. Пасивно се държи и създадената през 1926 г. в Кюстендил ложа с име “Македония”. Задоволява се само с изказване на позицията си, взета преди десет години. През 1927 г. Великата ложа на България със съжаление констатира: “Крайните политически методи са вредни и само умерените партии са двигатели на напредъка. Самовластникът и болшевикът са другари – и двамата са врагове на напредъка. Революционерът отляво и съзаклятникът отдясно са братя – и двамата са народни врагове. Диктатурата на пролетариата и диктатурата на фашизма са вредни – и двете разоряват народа. Класовата борба, водена от бедните или налагана от богатите, убива народа. Пътят на напредъка  и народното щастие върви през политическите компромиси, търпение и частично задоволяване на партийни и групови искания, чрез сговор и съюзяване на умерени сили. Почти всички крайни движения са крайно реакционни, а насилственото потушаване на крайните движения обикновено е още по-реакционно.” 11

Тази позиция се оказва правилна като историческа оценка и мъдра през призмата на времето. Но в ония размирни години е недостатъчна. Масоните в България не се оказват на висотата на политическата отговорност. Великата ложа на България не използва на практика безспорното си влияние и авторитет, за да ограничи насилието, жертва на което станаха и редица от нейните членове. Тогава политическите пристрастия определено вземат връх над принципа на толерантност. Въпреки безспорната криза, Великата ложа на България е със значителни позиции в обществото, но тя не успява да ги използва. Членовете й не намират сили да преодолеят разногласията си. И в това се състои политическата отговорност на българското масонство и неговият пропилян шанс за общонародно налагане.

От друга страна, не бива да забравяме, че масонството вече е с все по-силни икономически позиции в страната. Чрез международните си контакти като “свободни зидари” много наши представители развиват дейност, която е в основата на стопанския възход на България през 30-те години на ХХ век. Не е случайно, че успехът на масонската идея върви успоредно с икономическия растеж. Само в период на индустриален подем и на социално благополучие “зидарите” могат да насочват усилията си не само към своето нравствено усъвършенстване и благотворителността, а и към добруването на цялото общество. Според изследователя проф. Величко Георгиев: “Българското свободно зидарство се различава от английския клон, който, макар и формално, признава бога и се хвали със своята благотворителност, както и от немския, за който били характерни религиозността и рационализмът; от скандинавския – характерен със своя мистицизъм. Действително по същество българското масонство, също като доминиращото във Франция, предпочитало да се занимава с със светски работи, да подготвя в ложите хора за активна обществена, политическа и културна работа.” 12

Може да се спори по тезата на проф. Георгиев, защото в Декларацията на Великата ложа на България точно е казано: “От кандидата се изисква отличен морал, да не е направил нищо против принципите на масонството, не само от него, но и от негов близък (брат, сестра). Кандидатът трябва да притежава силно социално чувство, да участва в организации, които имат за цел непрестанното благоденствие и възпитание.” 13

Българските масони са се развивали по свой собствен път, без да се стремят да подражават сляпо на който и да е клон от световното “зидарство”. Нормално е френският модел да преобладава, защото ложата майка е френска. Но това в никакъв случай не означава, че ложите са били използвани само и единствено със светска насоченост. Цитираната декларация е от един важен за българските “свободни зидари” период. Политическата обстановка в страната се е успокоила, противоборствата между “братята” са изгладени. От време на време в печата се появяват антимасонски писания (най-вече от профашистки елементи). Това е една от причините в същата декларация ясно да бъде заявено, че “под Велик Архитект на Вселената българските “свободни зидари” разбират и почитат Бога”. Но трябва да се подчертае, че основен проблем е подборът на кандидатите. Масонството излиза от кризата обезкръвено, но същевременно укрепнало. Хуманистичните идеи на движението привличат хора от различни сфери на обществото. Освен трите ложи в София – “Зора”, “Светлина” и “Сговор”, пловдивската “Слънце”, русенската “Дунавска звезда”, варненската “Черноморски приятели” и кюстендилската “Македония”, се формират “Правда” – Плевен, “Кабиле” – Ямбол, “Св. Кл. Охридски” – Бургас, “Св. Иван Рилски” в Дупница. Съществуват и няколко “огнища” – в Стара Загора, Оряхово и Видин. Ако през 1920 г. масоните са 120, то десет години по-късно са 487 (без “приспани” и починали). Като се има предвид, че българските ложи винаги са търсили качествен, а не количествен състав, то може да се каже, че голяма част от елита на тогавашното ни общество е била приобщена към Великата ложа на България. Нормално е да има недостойни хора, промъкнали се в някоя от ложите. Те са ги използвали само за лична кариера. Но като цяло – масонските градежи са се превръщали в сбирки на най-видните български умове.

През 1929 г. освен окончателните варианти на Декларацията за основните начала, устава и вътрешните наредби на Великата ложа на България, масоните ни активно работят за подобряване на условията за живот на българските малцинства извън границите на родината. На 27 декември същата година с предписание № 21 977 Министерството на вътрешните работи и народното здраве утвърждава нормативните документи на Великана ложа. Това от своя страна дава спокойствие в работата на “братята” и законна основа за разгръщане на дейността им.

Въпреки това, на 30 септември 1930 г. генерал Никола Бакърджиев – военен министър, забранява със заповед участието на действащи офицери в ложите. По този повод Великата ложа на България взема мерки за спазване принципа на тайната, за известно засекретяване на архивите, както и изисква от членовете си писмени декларации, че не са участвали в междуособни борби на ВМРО. Ситуацията в страната изисква по-голяма активност на официалните органи на масонството.