ОФИЦИАЛНИ ИЗЯВИ НА БЪЛГАРСКОТО МАСОНСТВО

Като цяло освен с печатна дейност, българското масонство през 30-те години е отдадено на развиване на международната си дейност и формиране на нови официални институции. В този период е създаден българския ПЕН клуб (Поети, Есеисти, Новелисти), YMCA (младежка християнска организация), Българска лига за защита правата на човека. Като се прибави все по-нарастващата роля на БЧК е видно, че международната активност на масоните е допринесла не малко за развитието на българското общество. Дребен, но показателен факт за масонските връзки е, че за почетни членове на ложа “Светлина” са обявени Едуард Вууд и д-р Елмът Каунт. Тези никому нищо не говорещи имена в един момент са били много важни фигури за страната ни. И двамата са членове на Комисията по репарациите след Първата световна война. В София влизат временно в редовете на ложа “Светлина” и се твърди, че точно те са допринесли с решенията си за чувствително редуциране на контрибуциите, наложени на страната ни.

За разширяване на международното сътрудничество спомага и създаденият през 1931 г. софийски филиал на друга промасонска организация - “Ротари клуб”. Първите му председатели – Александър Кличиян, инж. Любен Божков и Стойчо Мошанов, както и голяма част от основателите – Атанас Буров, Крум Мутафов, Димитър Савов, Георги Каназирски, Никола Долапчиев, Петър Габровски, Данаил Крапчев, Тодор Губиделников, Стоян Текелиев, са представители на българските “свободни зидари”. Клубът е признат от “Ротари Интернешънъл” под № 3596. 14

Поддържат се и традиционните добри връзки с българските ложи “Б`най Б`рит”, добили гражданственост под името Бенаберитски ложи. Това са затворени еврейски организации, стремящи се също към осъществяването на дълбоко хуманни ценности. Бенаберитските ложи са обединявали около 400 видни евреи в подразделенията си “Карамел” - София, “Ел бен Йехуа” - Пазарджик, “Езра” - Варна, “Мидал” - Пловдив. Ето какво пише академик Жак Натан за организацията си: “Никому от нас не трябва да се откаже правото да бъде политик. Политиката и бенаберитизмът не се изключват. Но те трябва да се допълват така, че бенаберитизмът да не копира политиката. Този от нас, който изпълнява едно политическо верую, ако е редник в партията си, трябва да влияе на съмишлениците си за облагородяване на техните нрави, за вкореняване на повече спокойствие на делата на общежитието, за смекчаване на методите за борба с противника, за уважение и толериране на чужди мнения. Този от нас, който е издигнат до степен водач, освен горното трябва да разбере, че партията му трябва да се настани на власт, не на всяка цена, но с цената на едно състезание, където не се надбягват думи, а само дела.” 15

Факт е, че има сходство на масони и бенаберити. Факт е, много членове на еврейската ложа са били “свободни зидари” – Захари Алкалай, Жак Асеов, Жак Овадия, Исак Финци, Арон Бераха. Факт е, че още през 1924 г. позицията на масоните по еврейския въпрос е категорична: “Великата ложа на България има най-положително отношение към бенаберитските ложи. Ние осъждаме всяка проява на антисемитски идеи, защото тя е чужда на българското съзнание.” 16 Но също така е факт, че много от членовете на двете ложи са били обругани от ортодоксалното еврейство като ренегати. Така че е немислимо да се слага знак за равенство между бенаберитското движение и масонските ложи, най-малкото поради това, че едните определят религиозната принадлежност като определяща за членството.

Масонският печат, ротарианството и връзките “зидари” - бенаберитизъм могат да бъдат теми на отделни академични изследвания. Целта тук е да се разкрие разностранната дейност на Великата ложа на България, когато е действала в сравнително спокойно и нераздирано от политически разпри и външни влияния време.

Интересна е дейността на т. нар. “комасонство”. То не влиза в състава на Великата ложа на България и официалното отношение към него е: “Признаваме правото на всякакви сдружения, но спазваме и вековната традиция, която повелява членовете на нашата ложа да са само мъже.” 17 Въпреки всичко, редица изявени български “зидари” демонстрират симпатия към създадените в София комасонски ложи “Парсифал” и “Богомил”, но като цяло те се въздържат от участие в подобни нерегламентирани прояви. Като своеобразен отговор на комасонството, Великата ложа на България създава дружество “Сестринска грижа”. В него членуват само съпруги на масони. Те знаят за “братството” на мъжете си, без да са посветени в тайнството и да имат право да присъстват на дискусиите в ложите. Участват в т. нар. “белозидарски срещи”, които са по повод събирания на членове на дадена ложа на официални празници, организират благотворителни прояви, събират помощи за пострадали масони. Често съпругите са изпълнявали деликатни мисии, имайки предвид известността и официалното положение в обществото на мъжете си. Интересно е, че сестри или други роднини от женски пол не били допускани дори и в подобни организации.

Тук нещата се свеждат до един основен въпрос за масоните, а именно участието на жените в редиците им. Някои Велики ложи, например френската, са сравнително по-либерални в това отношение. Но мощни организации като тези в Англия, Германия или Италия са категорично против. Техните доводи не се основават на пренебрежение към жените, а на привързаност към традиционните принципи, които могат да бъдат обобщени като: вяра във Висше същество; непрекъснато самоусъвършенстване; съдник е само собствената съвест;  забрана за политически и религиозни спорове; толерантност към чужди мнения; само мъже, навършили определена възраст и отговарящи на дадени качества, могат да бъдат членове; търсят се хора със стойност, а не масовост, т. е. известен елитаризъм.

Спазването на тези принципи е спасило “свободното зидарство” през вековете. Всички исторически превратности са се оказали по-слаби от него. До този момент няма никаква съществена причина за промяна на традиционните правила.

Що се отнася до самото женско присъствие, известно е, че при приемането в ложата, всеки нов “брат” получава чифт бели ръкавици. Но и чифт дамски ръкавици. Когато внимателно четем “Война и мир”, ще видим, че голяма част от действията на Пиер Безухов са свързани с масонската тематика. Очевидно е, че Лев Толстой добре е познавал ритуалите на “зидарите”. Ето какво пише той: “Драги братя, и тия ръкавици са определени за Вас. Дайте ги на оная жена, която ще почитате повече от всички. С този дар Вие ще уверите в непорочността на сърцето си оная, която ще си изберете за достойна “зидарка”. - След късо мълчание, добави: - Но внимавай, драги брате, да не би тия ръкавици да украсят нечисти ръце. В това време, когато Великият майстор произнасяше последните думи, Пиер се смути още повече, изчерви се до просълзяване, както се изчервяват децата, почна да се озърта неспокойно и настъпи неловко мълчание.” 18

До наши дни няма комасонска ложа, която да е призната за равноправна от истинските “свободни зидари”. Това не е израз на пренебрежение, а на вярност към традициите.

Някои автори често погрешно свързват теософските с масонските ложи. Известно е, че теософията е “религиозно-мистично учение, според което избрани лица могат непосредствено да познаят божеството чрез непосредствено общуване с “отвъдния свят”.19

Няма никаква логическа връзка между масони и теософи. Това, че дадени представители на теософите са били членове на “свободно зидарска” ложа, нищо не означава. Интересно е, че подобна връзка е предизвикала скандал във Франция. През 1887 г. видният френски “зидар” Делмон Бартез пише прокламация, осветляваща този въпрос. Известно е какво влияние е имало френското масонство върху българското. “Да оставим на теолозите грижата да обсъждат догмите, да оставим на авторитарните църкви да формулират списъци на осъдените заблуждения. Но нека масонството остане това, което трябва да бъде – институция, отворена за всички проекти, за всички нравствени и възвишени идеи, за открити и либерални стремежи. Нека то никога не слиза на горещата арена на теологическите спорове, които винаги са го водели само до смутове и преследвания. Нека се пази да не бъде нито църква, нито Събор, нито Синод.” 20

Масоните посрещат 1933 г. с числен състав от 478 братя. “Работилниците” се трудят добре, атаките към Великата ложа на България са парирани, а международните контакти се увеличават. Но идва 19 май 1934 г. Тогава е извършен държавен преврат. Шестима министри от правителството на Кимон Георгиев са членове на “братството”. Това не е нищо ново за Великата ложа на България. Тя винаги е била в пряк допир с властта. В правителството на Александър Цанков масоните са петима. Министерският съвет на Андрей Ляпчев е включвал шестима. Толкова са и в кабинетите на Никола Мушанов, и в тези на Пенчо Златев, Андрей Тошев и Георги Кьосеиванов. Осем са в правителството на Богдан Филов. Не е смущаващо, че министър-председателят Кимон Георгиев е член на ложа “Светлина”, а Великият майстор на Великата ложа на България Петър Мидилиев е вътрешен министър. Останалите братя са Константин Баталов, Янаки Моллов, генерал Пенчо Златев, Петър Тодоров, Димитър Атанасов, Никола Захариев и Тодор Кожухаров. Основният вдъхновител на преврата – генерал Дамян Велчев – също е деен член на ложата.

Но в конкретния случай масоните в правителството неволно стават участници и полагат политическите основи на една доктрина, която ще закрие ложата само след седем години.

Необходимо е пак да се подчертае, че Великата ложа на България не е контролирала политическия живот, че действията на партийните водачи или министрите не са били съгласувани или инспирирани от нея. Напротив. Представителите на политическия, интелектуалния и стопанския елит са се стремили към ложата, защото там са се чувствали защитени от ежедневните грижи, намирали са единомишленици, осъществявали са полезни контакти, получавали са информация. Не са се страхували да споделят възгледите си, защото са знаели, че всичко ще остане в ложата. Нито един “свободен зидар”, дори и Великият майстор не може да наложи волята си на друг. Но това, което се изисква, са аргументирани и откровени изказвания, без площадна риторика. Така че в известен смисъл може да се твърди, че ложата е формирала донякъде част от поведението на членовете си, но в никакъв случай тя не е определяла решенията им. На обратния полюс е разпространеното мнение, че Великата ложа на България не е нищо повече от средище, клуб за уреждане на личните проблеми на членовете си. Това е прекалено опростенческо виждане.  Какво би могло да бъде практическото пресичане на интереси на хора с толкова различно политическо кредо като проф. Богдан Филов, проф. Асен Златаров, проф. Михаил Арнаудов, проф. Венелин Ганев, Кимон Георгиев, Никола Петков или Петър Габровски. Това са публични личности, които са в различни разцветки на политическия спектър. Общото е, че са “личности”, но едни са убедени монархисти, други републиканци, трети предпочитат военната диктатура, четвърти виждат бъдещето като умерен капитализъм. Така че извън масонската идея те не биха могли да имат никаква друга допирна точка. В никакъв случай не бива да се подценяват чисто идеалистичните мотиви на българските “зидари”. Още повече, че при приемането им те не са знаели с кого ще се срещнат в ложата. Българските масони не се отличават от братята си по света. Те постъпват със съзнанието, че са избрани, за да усъвършенстват нравствените добродетели у себе си и едва тогава да помагат на обществото, спазвайки масонските принципи и идеали.

Мнозина от тях стават жертва на насилие. Преди всичко тези, участвали в Македонското движение – Борис Сарафов, Иван Гарвалов, Наум Томалевски, Васил Пундев, Александър Протогеров. Други – Никола Рачев, Никола Милев, Стефан Нойков, Младен Костов загиват насилствено, вследствие на класовите борби през 30-те и 40-те години. Трети биват отнесени от историческата реалност след 9 септември 1944 г.

Обстоятелството, че толкова различни хора, с толкова различна жизнена позиция могат да бъдат сложени под един знаменател и да бъдат наричани обобщаващо “масони” е достатъчно, за да се признае и отчете този феномен в обществено-политическия живот на страната след Освобождението.